Тече ли наистина процес на деиндустриализация в Германия?

Германия се деиндустриализира... или не? Въпреки че производството бавно спада, други данни показват различна картина на бизнес модела на Deutschland AG. Анализаторите казват: Терминът еволюция би бил по-подходящ, пише германското издание Focus.

Deutschland AG работи ли още? След шока с цените на енергията преди две години и половина, икономическият модел на федералната република се гледа под лупа. Някои традиционни компании, като Miele и Stihl, изнасят производството си в чужбина.

Казват, че Германия просто е твърде скъпа. Дори Швейцария е предпочитана, както показва примерът с производителя на моторни триони Stihl. Други, особено представителите на автомобилната индустрия, съкращават работни места. Volkswagen, например, предлага щедри пакети за обезщетение при съкращение.

Във всеки случай, казват критиците, всичко това показва, че деиндустриализацията е в разгара си. И един от най-големите фактори са цените на енергията, които се повишиха рязко от 2022 г. насам. Но има и оптимисти, като двамата икономисти Робин Винклер и Ерик Хейман от Deutsche Bank. Те твърдят, че ситуацията е различна в наскоро публикуван анализ.

Отблизо картината на германската деиндустриализация става по-нюансирана

„С оглед на спадащото промишлено производство някои анализатори обявиха предполагаема „деиндустриализация“ на Германия“, обяснява Винклер, главен икономист за германия в банката. Но според него картината е по-диференцирана.

Данните за вътрешното производство в производствения сектор биха подчертали това, което критиците изтъкват. „Въпреки че по-голямата част от спада през 2022 г. и 2023 г. се случи в енергоемките сектори, през годината до момента бяха засегнато в по-малка степен енергоемките сектори като машиностроенето и електротехниката, където високите лихвени проценти са проблем. Следователно спадът е широкообхватен“, пишат икономистите.

Този спад е структурно причинен - ​​и следователно Винклер и Хайман виждат малък шанс тази тенденция да се обърне в обозримо бъдеще. Всъщност тенденцията е дори малко по-стара, както отбеляза миналата година директорът на IW Микаел Хютер.

Индустриалното производство е в рецесия от 2018 г.

Според статията на Хютер в списание Wirtschaftsdienst, индустрията е в рецесия от 2018 г. Това ясно се вижда от низходящата тенденция в индекса на производството оттогава. „Очевидно проблемите на германския бизнес модел с неговата мрежа за индустриални услуги са по-дълбоки, отколкото предполагат двата шока“, пише Хютер.

Хейман и Винклер обаче посочват части от данните, които будят оптимизъм. Излишъкът на търговския баланс за стоки „наистина е достигнал нивото от 2019 г.“. Възстановяването и тук се дължи на свития внос. Данните също така показват, че износителите от Германия са загубили пазарен дял и конкурентоспособност.

„Но дори и без бума на износа, забележително е, че реалният търговски излишък остава стабилен, докато вътрешното производство се свива“, изтъкват икономистите. И това не е единствената положителна страна на данните.

„Бихме описали това като индустриална еволюция“, подчертават икономистите.

Брутната добавена стойност в производствения сектор също наскоро показа „доста стабилно развитие“, пишат още те. „Окуражаващо е, че високата добавена стойност в германската индустрия остава стабилна през последните години“.

С други думи, делът на индустрията от националния БВП остава значителен. Вместо истински колапс на индустрията се наблюдава ускорено „изместване във веригата на стойност от базирани на обем и енергоемки дейности към високотехнологични дейности с висок марж“.

Съответно оценката на икономистите за индустриалното развитие е различна от тази на песимистите: „Ние бихме описали този процес на приспособяване като индустриална еволюция“.