Доналд Тръмп иска природни ресурси, но с какво точно разполага Украйна?

Интересът на САЩ

Тръмп превърна осигуряването на ресурси за САЩ и справянето с господството на Китай при определени суровини в крайъгълен камък на външната си политика. Той се прицели в Панама заради достъпа до нейния ключов воден път, набеляза си и минералните богатства на Гренландия – като дори се обсъждаше идеята за вземането на датската територия – и сега обвърза ресурсите на Украйна с продължаването на американската подкрепа във войната с Русия.

Но Киев също има желание да популяризира своите находища на литий, графит и титан. Страната твърди, че има най-голямото находище на литий в Европа, материал, който е в изобилие по света. Търсенето му нарасна поради ключовата му роля при акумулаторните батерии, но производството нарасна значително над търсенето и цените се сринаха през последните години.

В случая с титана Украйна не произвежда точно вида, от който се нуждае американската отбранителна индустрия. Украйна е в десетте най-добри производители на два минерала, съдържащи титан, наречени илменит и рутил, а в САЩ 95% от тези материали се използват за производството на обикновен бял пигмент. Украйна няма капацитет да произвежда титанова гъба, формата на метала, използван за реактивни двигатели, брони и при други приложения в отбраната, според данни на USGS.

„Титанът, илменитът и рутилът, основните суровини там, се намират по целия свят и наистина става въпрос за лекота на добив, лесна обработка и това колко лесно се транспортират“, коментира още Томас.

Може би Тръмп има друго предвид?

Това не е първият път, в който Вашингтон не се справя с геологията във военна зона. През 2010 г. САЩ обявиха, че са открити минерални залежи за 1 трлн. долара в Афганистан, включително някои ключови елементи за производството на автомобилни батерии като лития. Пентагонът дори стигна до там да опише Афганистан като „Саудитска Арабия на лития“, припомня в материал колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас. Това обаче впоследствие се оказа фантазия. Същото важи и за предполагаемите украински залежи сега, допълва той.

В най-добрия случай цялото производство на редкоземни метали в света достига до около 15 млрд. долара на година – като ударението е на година. Това се равнява на стойността на само два дена добив на петрол общо за света. Дори Украйна да има значителни депозити на редкоземни елементи, те не биха били достатъчни в геоикономически аспект.

Дори и Украйна – с магия – да започне да отговаря за 20% от добива на редкоземни елементи в света, това ще се равнява на около 3 млрд. долара годишно, изчислява Блас. Това е значително под 500-те милиарда, които Тръмп споменаваше по-рано, че иска от Киев. За да бъде стигната тази сума ще са необходими над 150 години производство.

Блас разглежда възможността Тръмп да бърка редкоземните метали с по-широката група на „ключовите суровини“. От вторите Украйна има комерсиално разработени мини за титан и галий. И двата елемента имат стойност и известна стратегическа важност, но контролът върху тях не би променил геоикономическия баланс в света.

И все пак президентът неведнъж говори именно за редкоземни метали. Така че, може би, е наясно с нещо, което останалата част от света не знае, завършва Блас.