Краткото основно образование в България води до по-ниски резултати при учениците

България е единствената държава в ЕС, чието основно образование има само седем класа. А по-краткото основно образование е довело до редица дефицити в системата и по-ниски резултати при учениците. Това мнение застъпиха в коментар по bTV директорът на Института по образованието към Министерството на образованието инауката (МОН) - проф. Галин Цоков и зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова.

В Европа средно образование се придобива средно след 7635 часа, докато в България – 4235 часа. По думите на Цоков това се дължи на промените в Закона за училищното и предучилищното образование, според който основното образование остана до 7 клас, а 8 клас е в гимназиалния етап. Разликата е две учебни години, най-често срещаната продължителност на основно образование в ЕС е 9 клас – 15 страни, каза Цоков.

Той уточни, че страни като Китай, Япония също имат 9-годишено средно образование. Зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова е категорична, че е необходима промяна. „Базирайки се на чуждия опит, започнахме разговор с всички заинтересовани страни, колко да се удължи – с 1 или 2 години. Ние нямаме категорично становище, защото от два месеца текат тези разговори“, посочи Лазарова.

Според нея по-краткото основно образование е довело до редица дефицити в системата. Тя допълни, че е голяма ножицата в представянето на учениците от елитните гимназии и професионалните гимназии на PISA.

Цоков обясни, че основното образование се подценява, а в този период учениците усвояват ключови умения и знания. „Те трябва да имат достатъчно време, не само до овладеят знания, но и да ги формират като компетентност. Когато намалихме една година през 2016 г., съдържание от по-горния клас слезе в по-долния и стана една преса от учебно съдържание, получи се претоварване в 5, 6 и 7 клас“, обясни още той.

Експертите коментираха, че има и социален ефект от по-краткото основно образование – социалното изключване от попадане в училища с по-малко изисквания. „Дори икономически ефект има, защото тези деца трудно взимат матури и не могат да продължат във висши училища“, каза Цоков.

Основните тенденции в развитието на световните образователни системи дават друг път на развитие – увеличаване на началното и основното образование. Това води до повече компетентности, пренасяне на акцента от знанията към уменията и точно основното образование изгражда това.

Започна обсъждане относно необходимостта от промяна на структурата на образователната система на училищното образование, обяви преди дни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него в близките две години няма да се въведе промяна, но е важно да се поставят дългосрочни цели с оглед най-доброто за децата и учениците. По думите му решения няма да бъдат взимани прибързано и ще са резултат от всички натрупани мнения и препоръки. 

До средата на юли предложенията за промени в Закона за предучилищно и училищно образование ще бъдат внесени в парламента