Индия - звезда в един забавящ се икономически свят

На 15 август съвременна Индия отбеляза своя 75-и рожден ден, не по-богата в сравнение с останалия свят, отколкото беше при обявяването на независимостта си, но определено във възход, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Страната започна като шестата по големина икономика в света, падна до 12-а към 1990 г., след което се завърна отново на шестото място. Средният й доход беше 18 процента от световния при независимостта, но спадна до началото на 90-те години, преди да се изкачи обратно – пак до около 18 процента.

Този тревожен V-образен път на развитие е наследство от първоначалния избор на Индия. В други азиатски нации държавата често даваше на хората първо икономически свободи, а по-късно политически, когато страната ставаше по-богата. В Индия държавата даде на една бедна нация първо политическа свобода, но в социалистическа икономика, която никога не възприе напълно икономическата свобода.

Завръщането на Индия започна през 90-те години, когато, признавайки ранните си провали, тя започна да облекчава социалистическия контрол - частично - и даде на частния сектор повече въздух. Нацията постепенно се издига нагоре в класацията за икономическа свобода на Heritage Foundation, но все още попада в долните 30 процента.

Само допреди около 30 години Индия и Китай бяха приблизително равни по отношение на брутен вътрешен продукт и среден доход. И двете страни прокараха икономически реформи. Но Китай натисна по-силно, насърчавайки масовата миграция към по-ефективни работни места в градовете и масовите уволнения в неефективните държавни фабрики. От 1990 г. насам БВП на Индия е нараснал десетократно до 3,2 трлн. долара, а средният доход на глава от населението - повече от пет пъти до 2200 долара. Но Китай напредна много повече и по двата показателя, и днес е пет пъти по-голям и по-богат от Индия.

Ерата на чудодейния растеж - 7 процента или повече - вече отмина. Нарастващият дълг, намаляващата търговия, спадащата производителност и пониженият ръст на населението в трудоспособна възраст забавят икономиките навсякъде, включително в Китай. Когато растежът достигна своя връх в средата на 2000-те години, повече от 50 икономики се разширяваха с по над 7 процента годишно; през 2010 г. този брой падна до по-малко от 10, предимно малки. Днес по-правдоподобната цел за икономиките с по-ниски доходи е растеж от 5 процента.

Това е постижимо за Индия. Една от основните й положителни страни е силната предприемаческа култура, която е изразена чрез един от най-старите фондови пазари в Азия. Той генерира 12% годишна възвръщаемост в доларово изражение от 1990 г. насам, над два пъти повече от средното за света, привличайки все повече и повече инвеститори от цял ​​свят.

През последното десетилетие почти 800 акции в развиващите се пазари поскъпнаха с по 500 процента до пазарна капитализация от над 1 милиард долара. От тях повече от 150 са в Индия, втората най-висока стойност след Китай. Нещо повече, тази група представлява близо 40% от акциите в Индия на стойност над 1 млрд. долара, което е най-високата концентрация на големи успешни истории на нововъзникващите пазари.

Богатството последва тази тенденция. Броят на индийските милиардери се е увеличил през последното десетилетие от 55 на 140 - на трето място след САЩ и Китай. Въпреки че това подхранва безпокойството относно неравенството, по-внимателният поглед показва конкурентна динамика, а не стагнация на върха.

Поразително е, че повече от две трети от индийските милиардери не са били в списъка през 2010-те. От 55-те в началото на миналото десетилетие повече от една трета отпаднаха. А много от новите милиардери се издигнаха в продуктивни индустрии като технологии и промишленост, които преди бяха слабост на Индия. Но тихомълком промишлеността се разраства и сега възлиза на 17% от БВП – нищо общо с Китай, но все пак напредък.

Уви, жизнеността на частния сектор в Индия е равна на некомпетентността на публичния. Държавните компании представляваха 25% от индийския фондов пазар преди десетилетие, но този дял сега е спаднал до 7%, и не поради приватизацията. Лошият мениджмънт от страна на правителство унищожаваше корпоративната стойност и благосъстоянието на данъкоплатците.

В други отношения обаче правителството постигна напредък. През 1985 г. тогавашният министър-председател Раджив Ганди констатира, че от всеки 100 рупии, похарчени за бедните, само 15 стигат до нуждаещите се. Останалото е загубено заради корупцията и бюрокрацията. Сега правителството насочва помощи към получателите чрез дигитални приложения, които се разрастват бързо, за да обхванат голяма част от населението.

По-ефективната социална държава отразява цифровизацията на икономиката. Приходите от различни дигитални услуги имат темп на растеж от над 30%, над средното за развиващия се свят и почти тройно над средното за развития – добре дошъл тласък във време на забавяне на глобалния растеж.

За да расте с повече от 5%, Индия ще трябва да предприеме по-радикална реформа. Само 20% от жените са официално наети и удвояването на този дял до 40% - просто средната стойност за страна с по-нисък доход като Индия - би било трансформиращо. Такова би било и насърчаването на вътрешната миграция към по-добри работни места, както направи Китай, като се има предвид, че 9 от 10 индийци от селските райони все още живеят там, където са родени. Но колкото Китай е хомогенен и автократичен, толкова Индия е разнообразна и демократична: налагането на революционна реформа не е вероятно.

По-вероятно е ръстът от 5% сега да е основният сценарий. Дори с това темпо Индия ще бъде звезда в един забавящ се икономически свят: на път да надмине Обединеното кралство, Германия и Япония, за да стане третата по големина икономика до 2032 г. Към този момент Индия може все още да не е страна със среден доход, но тя ще се движи в правилната посока, издигайки се постепенно в света.