Червените линии на Америка и опасните за Китай теми

Когато през 2017 г. Си Дзинпин се срещна за първи път с тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп, той беше приет с военни почести във Флорида и беше настанен с разкош в имението на Тръмп Mar-a-Lago. От друга страна, първата му среща на четири очи с настоящия президент Джо Байдън ще се състои този понеделник без помпозност на неутрален терен преди началото на срещата на върха на Г-20 в Индонезия.

От встъпването си в длъжност през януари 2021 г. Байдън е разговарял със Си пет пъти по телефона или чрез видеоконферентна връзка. Двамата се познават от много години. През 2011 г. двамата се срещат за първи път в Китай - тогава като вицепрезиденти - за да се опознаят лично. По това време Байдън съобщи на Вашингтон, че ще имат „много работа с човека", който ще стане държавен глава и партиен лидер в Пекин, припомня в свой анализ германският FrankfurterAllgemeine Zeitung.

Единадесет години по-късно, според неговия съветник по националната сигурност Джейк Съливан, Байдън ще разговаря със Си „директно и без притеснения, както винаги" и ще очаква същото от Си. Срещата се провежда след две важни събития: На конгреса на Комунистическата партия през октомври Си изхвърли всички умерени сили от ръководните органи на страната и се обгради само с приближени. В речта си на партийния конгрес Си окачестви американската политика спрямо Китай, без да назовава името ѝ, като „изнудване, сдържане, блокада и максимален натиск". Той подготви страната си, че влиза в „опасни бури", което се отнася също до съперничеството между великите сили.

„Да избегнем недоразумения и грешни изчисления"

От своя страна, в публикуваната през октомври Стратегия за национална сигурност правителството на САЩ заяви, че Китай е „единствената страна, която има намерение да промени международния ред и все повече разполага с икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ, за да постигне тази цел".

Самият Байдън повтори на пресконференция миналата седмица, че се стреми към конкуренция, а не към конфликт в отношенията с Китай. Той искал да разговаря със Си за това кои са „червените линии" за Вашингтон и иска да разбере кои са „важните национални интереси" за Китай, за да види дали те не се сблъскват и как може да се разреши такъв конфликт, ако е необходимо. По този въпрос той подчерта, че не е готов да направи принципни отстъпки.

От своя страна Си неотдавна изрази в поздравителен адрес за тържествено събитие в Ню Йорк готовност да „работи със Съединените щати, за да намерим правилния начин да се разбираме". Министерството на външните работи в Пекин заяви в петък, че целта на срещата на Си с Байдън е „да се избегнат недоразумения и погрешни изчисления". В същото време говорителят даде да се разбере, че Пекин няма да направи никакви отстъпки по отношение на „суверенитета, сигурността и интересите за развитие".

Като знак на добра воля може да се разглежда фактът, че китайският пратеник по въпросите на климата Сие Джънхуа се срещна с американския си колега Джон Кери на срещата на върха на ООН за климата в Египет за „неофициални консултации", въпреки че Пекин демонстративно блокира този канал за разговори след посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван през август.

Очаква се напрегнатата военна ситуация в Тайванския проток да бъде в центъра на разговорите в Индонезия. Според източници от Вашингтон Байдън ще разгледа също така търговски въпроси, положението с правата на човека в Хонконг и Синдзян, както и Северна Корея и отношенията на Китай с Русия. Пекин би могъл да предложи мерки, които смята за политики на сдържане, като например американски ограничения за износ на определени високи технологии. От встъпването си в длъжност през януари 2021 г. Байдън е разговарял със Си пет пъти по телефона или чрез видеоконферентна връзка. Снимка: Sarah Silbiger/UPI/Bloomberg

„Твърдо" на страната на Москва

Байдън отново заяви, че американската доктрина за Тайван не се е променила. В Съвета за национална сигурност винаги се подчертава, че Вашингтон се придържа към политиката на единен Китай и продължава да настоява да няма едностранни промени в статуквото по тайванския въпрос. Всъщност обаче Байдън вече четири пъти заяви, че Вашингтон ще защити Тайпе с военни средства, ако Пекин нападне острова. На практика администрацията на Байдън се отказа от стратегическата двусмисленост, която Вашингтон спазваше по този въпрос в продължение на десетилетия с цел да държи Китай и Тайван в неведение относно отговора си на евентуална инвазия.

В сряда Байдън даде уклончив отговор на въпроса дали ще потвърди пред Си военната готовност за Тайван: той каза, че ще проведе разговора си само със Си. Тоест - не с представители на медиите. 

В петък говорителят на китайското външно министерство отново обвини Америка, че „използва тайванския въпрос, за да сдържа Китай". Той определи съобщението на Вашингтон, че ще информира Тайван за хода на срещата между Байдън и Си, като „сериозно нарушение на принципа за единен Китай".

В отговор на изявлението на Байдън, че Китай „малко се е дистанцирал" от Русия, говорителят заяви, че Пекин стои „твърдо" на страната на Москва. В първия си телефонен разговор след партийния конгрес външният министър Ван И увери руския си колега Сергей Лавров, че Китай се стреми да задълбочи отношенията си с Москва. По време на срещата с Байдън ще бъде обърнато специално внимание на това дали Си ще повтори изявлението си от разговора с германския канцлер Олаф Шолц, според което международната общност трябва да отхвърли „използването на ядрени оръжия или заплахата за това".

Това изявление беше разбрано и като сигнал към руския президент Владимир Путин. Си обаче не споменава Русия в посланието си, което дава възможност на руската пропаганда да разпространи в Китай тезата, че не Русия, а Украйна планира да използва мръсна бомба.