Извън сенките, или как Европа излага на показ руските шпиони

Два военни хеликоптера разцепват спокойствието на предградията на Стокхолм в една късна ноемврийска сутрин, прелитайки над частен дом в сънения район Кил в нашумяла акция срещу шведска двойка, обвинена, че шпионира за Русия.

„Не можех да повярвам, когато видях полицията да заобикаля къщата им“, казва съседка на арестуваната двойка за Politico. “Шумът от хеликоптерите събуди цялата улица и ние просто стояхме на алеите си и гледахме какво се случва“.

Шумът от хеликоптерите в тъмнината е поредният признак, че шпионските игри с високи залози на европейските страни с Русия все повече се играят на открито.

Акцията залавя двойката, и двамата на близо 60-годишна възраст, които сега са обвинени, че са предавали конфиденциална търговска информация на руското военно разузнаване ГРУ. Те отричат обвиненията.

Същата седмица внимателно следено съдебно дело започна в Стокхолм, включвайки двама братя, обвинени, че предават официални тайни от шведските служби за сигурност на ГРУ. И те отричат обвиненията.

И двата случая се наместиха във водещите заглавия по медиите и разтърсиха шведските граждани.

В друга зашеметяваща акция, този път в съседна Норвегия, мъж, за когото сега се смята, че е офицер от ГРУ, наскоро бе арестуван на път към колеж, където е работил под фалшива самоличност като бразилски академик.

В Нидерландия руско лице под дълбоко прикритие също бе разкрито, а националните медии по подобен начин се нахвърлиха върху подробностите около изобличаването.

Всички тези случаи показват промяна в начина, по който европейските държави се справят с контраразузнавателните операции: по-малко замитане на случаи под килима и повече шумни акции и наказателно преследване, отбелязват експерти.

Целта изглежда е да се предупредят европейските граждани за заплахите, пред които са изправени, докато в същото време излагат на показ Москва. А това прави по-трудно за руския президент Владимир Путин да отрича действията на разузнавателните си агенции, докато бруталната инвазия в Украйна навлиза в 10-ия си месец.

„Европа приключи с фините сигнали към Русия“, коментира Каролина Ангелис, бивш анализатор в шведската разузнавателна агенция, която по-късно основава консултантска фирма в сферата на сигурността.

Естония води по присъди

Скорошен доклад на изследователи в шведската Defense Research Agency, проучващи съдебните дела около подкрепян от държавата шпионаж в Европа през десетилетието до 2021 г., открива, че на трите Прибалтийски страни Естония, Латвия и Литва се дължат две трети от присъдите. Само Естония е отговорна за половината от общия брой.

Според оценката на изследователите това не е особено свързано с идеята, че Прибалтийските държави са цели на разузнаването. Вместо това този факт ясно показва желанието им да демонстрират колко реална е заплахата от шпионаж (основно от Русия, но в по-малка степен Китай), докато в същото време излагат на показ и способността си да хващат и обсъждат шпионите.

Високопрофилни естонски дела включват това срещу естонския войник Денис Мецавас, който бе разобличен като предател от ръководителя на отбраната на Естония на пресконференция през 2018 г.

През десетилетието, проучено в шведския доклад, Русия най-вече изглежда агресивно шпионира европейските си съседи. Според Михаел Йонсон, един от авторите на доклада, това е породило дебат сред набелязаните държави за това колко открито трябва да се справят с опитите на Москва за шпионаж.

Концепцията за по-видима контраразузнавателна стратегия започна да набира сили, смята Йонсон. Последните арести в Норвегия и Швеция – както и присъдата на шведски консултант, че е шпионирал за руснаците през 2021 г. - се виждат най-добре в този контекст, добавя той.

Към уравнението може да добавим как Скандинавия в момента е гореща точка на сигурността: Швеция и Финландия са нащрек за опити да се шпионира или провали присъединяването на двете страни в НАТО, а Норвегия се безпокои особено силно за цялостта на петролната и газовата си инфраструктура след последния саботаж на „Северен поток“ във водите на Балтийско море.

Също в Норвегия в момента се водят серия от дела срещу руснаци, обвинени, че са управлявали дронове с камери на скандинавската страна, нарушавайки норвежките закони, които изрично забраняват руснаци да го правят.

„Нашето тълкуване е, че все повече европейски служби за сигурност заключават, че подходът трябва да е като естонският“, казва Йонсон.

Когато потайността излиза на показ

Трите скорошни дела по обвинения в шпионаж в Швеция включват някои колоритни подробности.

47-годишният шведски консултант бе задържан през 2020 г., след като е предал търговски тайни от автомобилния производител Volvo и производителя на камиони Scania на офицер от ГРУ в ресторант в централен Стокхолм. В Швеция идентичността на заподозрените не се разкрива, за да се запази поверителността им.

Снимки от предаването, при което агентът е получил плик с пари в брой, бяха разпространени из местните медии – карайки офицера от ГРУ, който е бил с дипломатически имунитет, тихо да напусне Швеция малко след това. Агентът бе осъден на три години затвор в края на 2021 г.

Макар че ситуацията се смяташе за рядкост по онова време, последвалото изслушване на двама братя, обвинени в шпионаж, сравнително скоро след това може да промени тази идея.

Делото срещу братята, което започна на 25 ноември и се очаква да приключи по-късно този месец, се фокусира върху обвинения, че по-големият брат е откраднал документи от работодателите си – две шведски разузнавателни служби, за да ги даде на по-малкия си брат, който след това ги е предал на ГРУ срещу пари.

Документите, представени преди делото, показват подробно как полицията е наблюдавала по-малкият брат да изхвърля твърд диск в обществена кофа за боклук, след като брат му е бил арестуван, и как следователите са претърсили касети на по-големия брат в трезора на местна банка, търсейки доказателства.

Неотдавнашният обиск на крайградската къща в Стокхолм също може да завърши с широко следен процес.

Задържаният мъж, руснак, преместил се в Швеция през 90-те години на миналия век и приел шведско гражданство, остава в ареста, а съпругата му, също рускиня, приела шведско гражданство, е освободена. Полицията посочва, че тя остава заподозряна по случая.

„Това е обширно разследване, което ще продължи доста дълго време“, каза шведският прокурор Хенрик Олин пред репортери.

В дома на заподозрените - голяма, новопостроена самостоятелна къща - пресен сняг е заличил стъпките на полицаите, заобиколили къщата неотдавна. Прозорците, които полицията беше счупила при влизането си, са запечатани с найлон.

Съседката казва, че винаги е смятала двойката за много приятна, дори и да са изглеждали доста затворени.

„Бяха много учтиви, никога не сме подозирали нищо“, каза тя. „Но може би именно това е идеята“.