След земетресението Турция си задава един въпрос: Защо бяхме неподготвени?

Докато Ердоган прекрояваше държавните институции в Турция, централизирайки властта около президентската институция, той също така трансформира и институциите за възстановяване след бедствия.

Когато дойде на власт през 2002 г., Турция имаше две известни организации за реакция при бедствия. Първата е Kizilay - Турският червен полумесец, чиито професионалисти са изпращани на места с бедствия по целия свят и военни зони в Афганистан и Ирак. AKUT – група за търсене и спасяване, сформирана от алпинисти след земетресението от 1999 г., е втората. Най-важната организация за реагиране при бедствия в страната беше армията, която през 1999 г. пое ръководството на усилията за възстановяване.

Ердоган искаше развитието и реакцията при бедствия да се впишат в ислямитската политика на неговата партия и през 2009 г. сформира AFAD – разрастваща се нова агенция, която се превърна в координиращ орган на военните и неправителствените организации. AFAD се разположи в Газа, Сирия и Пакистан, превръщайки Турция в глобален играч в разпределението на хуманитарна помощ.

Милиарди долари от Специалния комуникационен данък, или т.нар. Данък земетресение от 1999 г., все още се наливат в правителствената хазна, но партията на Ердоган вече не ги заделя за превенция и възстановяване. През 2012 г. министърът на финансите Мехмет Шимшек каза, че средствата са изразходвани за магистрали, железопътни линии и друга инфраструктура. Мухарем Индже, който се кандидатира срещу Ердоган на президентските избори през 2018 г., каза, че турският бюджет не предвижда подготовка за земетресения, а десетки въпроси на депутати по въпроса остават без отговор.

AFAD изграждаше лъскави централи в страната, включително в Кахраманмараш. Опитните бюрократи и светски настроените турци бяха заменени от кадри на управляващата партия с по-малко опит. През 2018 г. Ердоган избра професор по теология без опит в реакцията при бедствия на ключова роля в управлението на извънредни ситуации.

През ноември 2022 г., след земетресение от 5,9 по Рихтер, AFAD публикува изобличаващ доклад за собствената си реакция. „Групите при бедствия бяха зле подготвени, местоположението на централата на AFAD беше погрешно избрано. Недостатъчното сътрудничество и координация между институциите възпрепятстваха добрия процес на управление“, гласи докладът.

След земетресението от 1999 г. турското правителство прие широкообхватни нови строителни ограничения, предназначени да направят сградите по-устойчиви на земетресения. Партията на Ердоган се впусна в строителен бум, който бързо урбанизира страната и създаде нова консервативна средна класа.

Въпреки че регулациите се подобриха, правоприлагането липсваше и местните власти често си затваряха очите за използването на евтини материали и рядко извършваха проверки, твърдят местни жители.

В минутите след земетресението медицински сестри в дом за болни и възрастни хора извеждат пациенти и се налага да горят мебели, за да ги стоплят. Няколкостотин метра надолу по улицата новият регионален щаб на AFAD, който се намира на огромен парцел, осеян със складове, мълчи, казва Рамазан Сумбул, който е медик.

„Правителството се провали на теста“, казва той, докато вади матраци от срината сграда.