Колко още може да се забави икономиката на Китай?

Данните за икономическата активност в Китай за юли, включително за продажбите на дребно, промишленото производство и инвестициите, не отговарят на очакванията, подхранвайки опасенията за по-дълбоко, по-дълготрайно забавяне на растежа, пише Ройтерс.

И преди анализатори и икономисти са прогнозирали край на икономическия растеж на Китай. Въпросът е дали сега нещата не са по-различни.

При данните за икономическата активност липсват прогнози от началото на второто тримесечие, като слабостта поражда притеснения, че китайската икономика се доближава до инфлексна точка.

Това обаче няма да ѝ е за първи път.

Тревожни сигнали за растежа се появиха по време на глобалната финансова криза през 2008-9 г., както и през 2015 г., когато Китай се сблъска със сериозен отлив на капитал. Страната излезе от тези ситуации с бърз растеж на инвестициите в инфраструктура и чрез насърчаване на спекулациите на имотния пазар, наред с други мерки.

Но подобренията на инфраструктурата доведоха до натрупване на твърде много дълг, а балонът при имотите вече се спука, създавайки рискове за финансовата стабилност.

Като се има предвид, че подхранваните от дългове инвестиции в инфраструктура и имоти в Китай достигнаха своя връх, докато износът се забавя в съответствие с глобалната икономика, страната има само още един източник на търсене, с който да се занимава: потреблението на домакинствата.

В този смисъл настоящото забавяне е различно.

Дали Китай ще се възстанови до голяма степен зависи от това дали ще успее да убеди домакинствата да харчат повече и да спестяват по-малко и дали ще го направят до такава степен, че потребителското търсене да компенсира слабостите на други места в икономиката.

Защо икономистите се фокусират върху търсенето на домакинствата?

За разлика от потребителите на Запад, китайците бяха оставени до голяма степен да се грижат сами за себе си по време на пандемията от COVID-19, като бумът на разходите, който някои икономисти очакваха след повторното отваряне на икономиката на Китай, така и не се случи.

Потреблението на домакинствата, като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, беше сред най-ниските в света дори преди коронавируса, като икономистите го идентифицираха като ключов структурен дисбаланс в икономиката, разчитаща твърде силно на инвестиции, подхранвани чрез дълг.

Икономистите обвиняват слабото вътрешно търсене за понижения инвестиционен апетит в частния сектор и за плъзгането на Китай към дефлацията през юли. Ако това продължи, дефлацията може да влоши икономическото забавяне и да задълбочи проблемите с дълга.

Дисбалансът между потреблението и инвестициите е по-дълбок от този в Япония, преди островната страна да навлезе в своето „изгубено десетилетие“ през 90-те години на миналия век.

Колко може да се влоши забавянето?

Данните за активността през юли накараха някои икономисти да изтъкнат рисковете, че Китай може да не успее или значително да се затрудни да постигне своята цел за растеж от около 5% без нови фискални стимули.

Това не е много по-висок растеж от този, който много други големи икономики вероятно ще отчетат, но за една, която инвестира приблизително 40% от своя БВП всяка година – около два пъти повече спрямо инвестициите на САЩ – това остава разочароващ резултат.

Съществува и несигурност относно апетита на Китай към големи фискални стимули предвид високите нива на дълг сред провинциалните власти.

Стресът на пазара на имоти, който представлява около една четвърт от икономическата активност в страната, поражда допълнителна загриженост относно способността на политиците да спрат забавянето на растежа.

Някои икономисти предупреждават, че инвеститорите ще трябва да свикнат с много по-ниския растеж. Малцина от тях дори повишават перспективата за подобна на Япония стагнация.

Но други икономисти твърдят, че много потребители и малки предприятия може вече да усещат икономическа болка, толкова силна, колкото такава по време на рецесия, като се имат предвид нивата на безработица сред младежите от над 21% и дефлационния натиск, който оказва влияние върху маржовете на печалбата.

Ще помогне ли намаляването на лихвите?

Китайската централна банка изненада пазарите във вторник като намали лихвите.

Но икономистите предупреждават, че съкращенията са твърде малки, за да имат значителен ефект, тъй като основната им роля е да изпратят сигнал към пазарите, че властите са готови да стимулират икономиката.

По-дълбоките съкращения също могат да създадат рискове от обезценяване на юана и изтичане на капитал, което Китай ще се стреми да избегне.

Какво би помогнало все пак?

Икономистите искат да видят мерки, които биха увеличили дела на потреблението на домакинствата в БВП.

Опциите включват финансирани от правителството потребителски ваучери, значителни намаления на данъците, насърчаване на по-бърз растеж при заплатите, изграждане на мрежа за социална сигурност с по-високи пенсии, обезщетения за безработица и по-добри и по-широко достъпни обществени услуги.

На неотдавнашна среща на ръководството на Китайската комунистическа партия (ККП) не бяха отбелязани подобни мерки, но икономистите очакват ключовата партийна конференция през декември да осигури по-задълбочени структурни реформи.