Защо космическите агенции се надпреварват към южния полюс на Луната?

Индийската космическа агенция се опитва да приземи космически апарат на южния полюс на Луната. Това е мисия, която може да даде тласък на индийските космически амбиции и да увеличи познанията ни за водния лед на спътника – потенциално един от най-ценните му ресурси, пише Ройтерс.

Какво обаче трябва да знаем за наличието на замръзнала вода и защо космическите агенции и частни компании я виждат като ключ за създаването на лунни колонии, за добив на суровини и дори за възможна мисия до Марс.

Как учените са намерили вода на Луната?

Още през 60-те години, преди първото кацане на спътника от „Аполо“, учените спекулираха с идеята, че може да има вода на Луната. Пробите, които екипажите на „Аполо“ донесоха за анализ в края на 60-те и началото на 70-те, изглеждаха напълно сухи.

През 2008 г. изследователи на Brown University анализират отново тези лунни проби с нови технологии и откриват в тях водород в малки перлички от вулканично стъкло. През 2009 г. инструмент на НАСА  на борда на сондата Chandrayaan-1 на Индийската организация за космически изследвания установи наличието на вода на повърхността на Луната.

През същата година друга сонда на НАСА, която достигна южния полюс, намери воден лед под повърхността на Луната. При по-ранна мисия на НАСА от 1998 г. бяха открити доказателства, че най-голямата концентрация на воден лед е в сенчестите кратери на южния полюс.

Защо водата на Луната е толкова важна?

Учените се интересуват от джобовете древен воден лед, тъй като те биха могли да осигурят информация за лунните вулкани, за материали, които комети и астероиди са донесли на Земята, както и за произхода на океаните.

Ако водният лед съществува в достатъчни количества, може да е източник на питейна вода за изучаването на Луната и може да помогне за охлаждане на оборудването.

Също така водата може да бъде разпадната до водород за гориво и кислород за дишане, подкрепяйки плановете за мисия до Марс или за миннодобивна дейност на спътника.

Договорът за космическото пространство на ООН от 1967 г. забранява на която и да е било държава да настоява за собственост на Луната. Няма клауза която да спира търговската дейност обаче.

Водените от САЩ усилия за създаване на принципи за изследването на Луната и използването на нейните ресурси доведоха до създаването на т. нар. Споразумение „Артемида“ (Artemis Accords), под което има 27 подписа, но не и на Русия и Китай.

Какво прави южния полюс толкова труден?

Опити за кацане на Луната са се проваляли и преди. Руската „Луна-25“ трябваше да се приземи на южния полюс тази седмица, но излезе извън контрол при приближаването си и се разби в неделя.

Южният полюс – далеч от екваториалния регион, който бе цел на предишни мисии, включително и на кацанията на „Аполо“ – е изпълнен с кратери и дълбоки ровове.

Мисията Chandrayaan-3 се очаква да направи опит за кацане в сряда, посочват от индийската космическа агенция. Предишна индийска мисия от 2019 г. не можа да кацне безопасно в близост до зоната, към която се цели Chandrayaan-3.

Както САЩ, така и Китай планират също мисии до южния лунен полюс.