Новата надпревара за Луната – политика, технологии, власт

Въпреки че САЩ и Китай остават в центъра на усилията на човечеството да възроди опитите за космическа експанзия през последните години, Русия и Индия привличат общественото внимание с програми за роботизирани полети до Луната, съобщава Wired.

Руският спускаем апарат „Луна-25“ може да кацне на лунната повърхност още в понеделник, 21 август. Това е първата лунна мисия на страната от близо половин век и първата в постсъветската ера. Два дни по-късно, на 23 август, индийският апарат Chandrayaan-3 може да увенчае с успех стремежите на Индия – неговият предшественик се провали през 2019 г.

И двете мисии са насочени към района на южния полюс на Луната, място от нарастващ международен интерес поради наличието на воден лед, който може да бъде извлечен за кислород или ракетно гориво. Районът също така включва важни точки, известни като „върхове на вечната светлина“, които почти постоянно са изложени на слънчевата светлина, създавайки възможност за захранване с енергия на бъдещи мисии и бази на спътника.

Космическата надпревара от XX век между Съединените щати и бившия Съветски съюз отстъпва място на по-напрегнато лунно състезание. „Мисля, че това, което виждаме сега, е надпревара за Луната, която отново е политическа и властова, както и технологична. Разликата, разбира се, е, че днешната геополитическа реалност включва много повече държави и играчи, а също и търговски субекти“, коментира Касандра Стиър, експерт по космическо право и космическа сигурност в Австралийския национален университет в Канбера. „Индия настигна Русия на малка цена за кратко време“, добавя тя.

И двата модула са оборудвани с прибори за анализ, включително такива за изследване на минералите в лунния реголит (слой от рехав хетерогенен материал, покриващ твърди скали – бел. ред.) и сканиране за признаци на воден лед. Всеки от двата четириноги спускателни апарати е с размерите на малка кола и тежи около 3900 паунда (1700 кг) при излитане - по-голямата част от това тегло представлява пропелант. След като излязат от лунната орбита, и двата апарата ще извършат  автономно спускане от около 100 километра над земната повърхност.

Но двете мисии все пак се различават една от друга. Индийският кораб, който ще кацне близо до южния полюс на Луната, включва спускаем апарат, наречен Vikram („Викрам“), и малък всъдеход, наречен Pragyan („Прагян“). И двете машини се захранват от слънчева енергия и са проектирани да издържат един лунен ден или около две седмици.

Руският „Луна-25“ вероятно ще кацне близо до кратера „Богуславски“ и е проектиран да издържи цяла година. Той ще работи както със слънчева енергия, така и със своя радиоизотопен термоелектрически генератор, подобно на ядрения източник на енергия, който е осигурил дълголетието на космическия кораб Voyager („Вояджър“) .

Руските и индийските власти се въздържат от подробни и интензивни публични коментари относно тези мисии и нито една космическа агенция от тези страни не отговори на искания за коментар от Wired.

Все пак ръководителят на „Роскосмос“ Юрий Борисов заяви пред руската държавна информационна агенция ТАСС, че „целите на тази мисия са от чисто мирен характер“. Индийската космическа агенция публикува изявление, в което се казва, че Chandrayaan-3 има за „цел да разработи и демонстрира нови технологии, необходими за междупланетни мисии“.

Името на новия апарат на „Роскосмос“ е свързано с „Луна-24“ – сонда, която събира проби от Луната и ги изпраща обратно на Земята през далечната 1976 г., по време на разцвета съветската космическа програма.

Напоследък обаче руската космическа програма е в упадък, ускорен от войната на Москва в Украйна и произтичащите от това международни санкции. Оттогава Русия загуби доходоносни договори за изстрелване на ракети в околоземна орбита, както и ролята си в международното сътрудничество, като мисията ExoMars на Европейската космическа агенция (ЕКА), планирана за втората половина на това десетилетие.