Новата надпревара за Луната – политика, технологии, власт

Ръководителят на „Роскосмос“ също така заяви, че Русия ще се оттегли от Международната космическа станция (МКС) още през 2028 г., въпреки че нацията няма собствена станция след приводняването на станция „Мир“ през 2021 г.

Проблемите в „Роскосмос“ забавиха подготовката на мисията „Луна-25“, но въпреки това тя не беше отменена.

„Този ​​проект се разработва от края на 90-те години (на миналия век). Всички последни политически събития, включително почти пълната изолация на Русия от технологична гледна точка, се случиха твърде късно, за да повлияят на този проект“, изтъква Анатолий Зак, създател и издател на независимото издание RussianSpaceWeb . „Сега те по същество се конкурират с Индия със стационарен спускаем апарат. Няма всъдеход, няма опит да се съберат проби; това е показателно за това къде е Русия с нейната космическа програма“, добавя Зак.

За разлика от това, космическата програма на Индия, известна като Индийската организация за космически изследвания (ISRO), се радва на възход. Индия изстреля свои спътници в орбита около Земята и изпрати сонда, наречена Mars Orbiter Mission, до Червената планета. Страната обяви национална космическа политика през юни, предназначена да стимулира търговския си сектор. През 2019 г. Индия тества противосателитна ракета, като стана четвъртата страна, направила това, и отказа да се присъедини към водения от САЩ мораториум върху подобни тестове, които са противоречиви, защото изхвърлят отломки в околоземната орбита.

Спускаемият апарат Chandrayaan-3 е важен за националния престиж на Индия, смята Бенджамин Силвърщайн, анализатор от фондацията „Карнеги“ за международен мир, който наскоро публикува коментар за индийската космическа програма. „Има само няколко държави, които са изпратили обект на Луната и са го приземили успешно“, добавя той.

Космическите програми на Русия и Индия предвиждат още мисии до Луната, които са в процес на разработка. Русия е планирала „Луна-26“ за 2027 г. Това ще бъде последвано от по-голям спускаем апарат година или две по-късно. След това е планирана мисия за вземане на проби от „Луна-28“ след 2030 г.

Реалистично , трябва да добавите няколко години към тези официални дати, изтъква Зак от RussianSpaceWeb.

От своя страна Индия планира да си партнира с Япония относно всъдехода Lunar Polar Exploration, или Lupex, който може да бъде изстрелян още през 2026 г. и който ще изследва водни находища близо до южния полюс на Луната.

Междувременно САЩ и Китай продължават да бъдат активни относно спътника през последните години.

НАСА и нейните международни и търговски партньори вече стартираха първата мисия от програмата Artemis. Апаратът Artemis 1 без екипаж обиколи Луната в края на 2022 г., като НАСА планира да изпрати астронавти в лунна орбита през 2024 г. За 2026 г. се предвижда да бъдат изпратени хора на повърхността на Луната за първи път след мисията „Аполо 17“ през 1972 г. В крайна сметка САЩ се подготвят за постоянно присъствие на Луната, включително за лунна база и космическата станция Lunar Gateway.

В същото време Китай пое по свой собствен път с амбициозната си програма Chang'e. Страната стартира с лунен орбитален апарат през 2007 г., който беше последван от други орбитални апарати, спускаем апарат и след това от всъдеход през 2019 г. Година по-късно Chang'e 5 успешно върна лунни проби обратно на Земята.

Сега Китай планира Chang'e 6, друга мисия за вземане на проби, която трябва да се осъществи през 2024 г., последвана от всъдехода Chang'e 7 през 2026 г.

Подобно на САЩ, Китай планира да има постоянно присъствие на Луната със своята Международна лунна изследователска станция на южния полюс, предвидена за изграждане през 2030 г.