Били ли са хората на прага на изчезването преди около 900 хиляди години?

Въпреки че сме доминиращият вид на планетата, ние хомо сапиенс може би трябва да се смятаме за късметлии, че изобщо съществуваме, пише научната коментаторка на Financial Times Анджана Ахуджа. Нашите предци са били на ръба на изчезването преди около 900 000 години, според учени, като е имало малко повече от хиляда размножаващи се индивида, които са живели самотно в продължение на над 100 000 години.

Това предполагаемо „супер тясно място“ в нашата еволюционна история, очертано с помощта на сложна комбинация от генетичен анализ и компютърно моделиране, може да обясни пропуските във вкаменелостите - минималната популация би оставила минимални останки. Освен това тя приблизително съвпада с период на изменение на климата, който е могъл да унищожи шансовете за оцеляване на нашите предшественици. Сривът на населението би насърчил размножаването между родственици - което може допълнително да обяснява защо хората показват относително ниско генетично разнообразие в сравнение с други бозайници.

Но откритието бе посрещнато с известен скептицизъм, подчертавайки предизвикателството да се реконструира историята на нашия собствен вид. Колкото по-назад във времето се опитват да стигнат учените, толкова по-„хлъзгави“ стават техните изводи. При липсата на добре запазена ДНК от древни хора е напълно възможно нашата истинска история на произход никога да не бъде разказана.

Изследването, ръководено съвместно от Хайпън Ли от Шанхайския институт по хранене и здраве, Китайската академия на науките и И-Хсуан Пан от Източнокитайския университет, се основава на предположението, че генетичните мутации се натрупват в популациите с приблизително постоянна скорост. Проследяването им през поколенията и наблюдението как те се сближават или „сливат“ позволява оценка на размера на популацията във всеки един момент. Като цяло, колкото по-висока е скоростта на сливане, толкова по-малък е размерът на популацията.

Чрез преброяване и проследяване на мутациите в повече от 3000 съвременни генома, извлечени от Африка и извън нея, изследователите заключават, че популацията на нашите предци е намаляла рязко преди около 930 000 години. Близо 99 процента от човешките предци са загинали при тази катастрофа, пишат авторите в списание Science. Размножаващата се популация спада до плюс-минус 1280 индивида; последващото размножаване между родственици довежда до драматичен спад в човешкото генетично разнообразие, наблюдавано днес. „Когато за първи път получихме този резултат преди шест или седем години, беше трудно да повярваме“, признава Ли, добавяйки, че екипът е прекарал следващите години в проверка.

Дългосрочното глобално захлаждане, за което има съответните климатични доказателства, може да е довело до „тясното място“, което е продължило около 120 000 години. След това, спекулират авторите, овладяването на огъня може да е предизвикало демографска експлозия. Генетичният срив, добавят изследователите, може да е предизвикал евентуално разделяне на човешкото родословно дърво на неандерталци, мистериозните Денисови хора и хомо сапиенс. Смята се, че и трите човешки вида споделят общ предшественик - вероятно хомо хайделбергензис - като хомо сапиенс се е появил преди около 200-300 хиляди години.

Докато Ли и колегите му твърдят, че оскъдните африкански и евразийски вкаменелости подкрепят техния анализ, палеоантропологът Крис Стрингър от Природонаучния музей в Лондон е по-предпазлив. Множество държави, включително Кения, Етиопия, Испания и Китай, показват хипотетични доказателства за човешки поселения по време на „тясното място“ в еволюцията ни, посочва той, въпреки че тези линии може да не са свързани с нашите и следователно са неуместни за анализа.

Понтус Скоглунд, който ръководи лабораторията по древна геномика в Института Франсис Крик в Лондон, също има резерви, като отбелязва, че други модели не показват същото драматично свиване на населението. „Повечето хора в науката са малко изненадани да видят такъв различен резултат“, отбелязва Скоглунд. „Би било добре, ако той може да бъде репликиран.“ Ли казва, че приветства подобни опити; той вярва, че други модели третират времето малко по-различно, което ги прави способни да уловят по-скорошните колебания на населението, но вероятно пропускат древните.

По-пряк отговор на това дали нашите предци са преодолели заплаха от изчезване се крие в древната човешка ДНК, но нашият произход от Африка, а не от благоприятните за запазване по-хладни климатични условия, е пречка. Докато ДНК на мамут на повече от милион години бе намерена в сибирския пермафрост, най-старата извлечена човешка ДНК датира само от около 400 000 години.

Никога няма да можем да сме сигурни в пълната история на хомо сапиенс. По-скоро можем да размишляваме върху всяка потенциална глава, която изниква, включително невероятната история за това как над 8 милиарда живи хора днес носят генетичния код на 1280 от най-издръжливите човеци.