Защо развиващите се страни ще са двигател на икономическия растеж

Централна и Източна Европа се оказват анклав на сигурността на фона на останалите региони в света. Развиващите се страни ще са двигател на икономическия растеж. Това каза Пламен Димитров, управител на „Кофас България“, в интервю за предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

"Коригираме нашите очаквания за световната икономика - тя ще бъде по-добра, отколкото мислихме в началото на годината, като точното число е 2,5% ръст на световния брутен вътрешен продукт (БВП), като в същото време намаляваме нашия индекс за политическа стабилност“, посочи събеседникът, позовавайки се на последния доклад на компанията за кредитно застраховане.

Димитров обърна внимание, че по принцип двата фактора са в корелация и колкото по-рисков е политическият индекс, толкова по-големи са очакванията да няма ръст в икономиката. „Това е логично, но 2024 г. се развива наобратно. Това се случва доста рядко в историята“, отбеляза гостът в предаването.

През първото тримесечие на 2024 г. световната икономика се подобрява спрямо предходните години, белязани от пандемията от Covid-19, войната на Русия в Украйна и банковата криза в САЩ. Въпреки това икономическата активност в САЩ се забавя, а развиващите се страни са двигател на растежа. Глобалните икономически, социални и политически рискове продължават. На този фон кредитният застраховател коригира прогнозите си за пет държави и 26 сектора, като посочва само краткосрочни, положителни перспективи. 

Тенденцията показва, че Европа, с ръст на БВП от 0,3% през първото тримесечие на 2024 г. и подобрения, дължащи се на сектора на услугите, излиза от рецесията. "2024 година ще бъде по-силна, отколкото мислехме и Европа се събужда. Германия ще бъде над 0%, а за движещи икономики, като Испания и Италия, нещата изглеждат много по-добре, отколкото миналата година", коментира Димитров.

"В различните сектори в света едни вървят малко нагоре, други вървят малко надолу - например енергетиката в Изтока считаме, че вече не е толкова рискова, колкото беше преди, докато пък производството на хартия е по-рисково, а в ЦИЕ няма нито една промяна в нито един сектор. Ние сме анклав на сигурността в световен мащаб. А в Европа най-големият ръст отново очакваме да е именно тук, в нашата част на Европа", коментира събеседникът. 

За България няма драстични промени, като се очаква ръстът на БВП да бъде 3 или малко над 3%, каза още гостът.

"Развиващите се страни ще са двигател на растежа", заяви Димитров. Той посочи, че може да се направи категоричен извод, че санкциите срещу Русия по никакъв начин не работят. "Русия беше с най-големия ръст в Европа. Всички големи корпорации, които заявиха, че няма да работят на този пазар, всъщност са там, но вече не по стандартните канали - от Европа към Русия, а минават през други държави". 

Другият важен фактор, с който всички се съобразяваме, е, че "Зелената сделка поставя една много тежка раница на гърба на Европа в битката за конкурентоспособност с бизнеса в Азия, но Европа вече го знае и започва да се работи на парче - чрез мита, акцизи и "нови политически методи, за да се спре нашествието на стоки от Изток", посочи Димитров.

Защо дезинфлацията може да се окаже един също толкова критичен период, както инфлацията? Възстановява ли се Европа?  Защо последната крачка в борбата с инфлацията е най-трудна? Как би се отразила на американската икономика една победа на Тръмп?

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.