Промени ли лобизмът законодателството на ЕС?

Индустрията понякога е много по-плаха от организациите, които представляват обществения интерес, и много по-ясно изразяват мнение, включват се дори агресивно в консултациите при оформяне на европейските политики и законодателство. Каква е ползата от лобизма и ролята на лобистите - темата коментира Меглена Михова, управляващ партньор в консултантската компания EPPA, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„След европейските избори има много по-голям интерес от институциите да разберат какви са проблемите на индустрията, защото политическият фокус е върху повишаването на конкурентоспособността на европейска икономика“, обясни Михова.

Тя посочи, че Европейската комисия (ЕК) продължава да бъде център на осмисляне на различни интереси, но и това какво ще трябва да направи за законодателството, за да облекчи индустрията. И отбеляза, че най-сложното за лобистите остават отделните страни в Европейския съюз (ЕС) с техните собствени институционални специфики, като подчерта, че за тях е важно да защитят интересите на бизнесите и на национални и европейски браншови организации.

„Ние се фокусираме върху това да се направи обективен и пълен анализ на предложенията и да се направят препоръки“, заяви Михова, но смята, че се случва институциите да дават недобре обмислени предложения поради липсата на обратна връзка. Затова лобистите изготвят социално-икономически анализ, който предвижда как ще се отрази прилагането на едно ново законодателство върху различните отрасли. Консултантът обясни, че едва след препоръките пред Европейската комисия в столиците на държавите членки се решава и се оформя мнението за това как едно предложение може да се развие в бъдеще.

Въпреки че някои все още наричат лобизма „законната корупция“ Михова е на мнение, че това е това е част от заблудите, свързани с професията, поради близките контакти с институциите. „Всъщност самите европейски процеси и законодателство предвиждат обществени консултации – институциите канят лобистите или представители на бизнеса, за да допринесат при вземането на решения. Тази професия е част от един прозрачен процес в Европа“, убедена е тя.

Меглена Михова напомни, че все по-често се говори и за въвеждане на Закон за лобизма в България като част от кандидатурата на страната за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според нея с въвеждането на подобен закон България ще може да използва част от най-добрите европейски практики. Тя посочи, че на европейско ниво съществува регистър и списък с фирми, консултанти, клиенти и техния бюджет, и ако това се въведе на национално ниво – ще доведе до повече прозрачност. "Една професионализация на отношенията между институциите, бизнеса и неправителствените организации е стъпка към осветляване и разбиране на процесите и ролята на всички участници в тях“, категорична е Михова.

Какви са регулациите в областта на лобизма? Защо българските асоциации трябва да се еманципират и да участват директно, а не само през европейските при оформяне на законодателството на ЕС?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.