Проучване: България не изпълнява заложените цели за транспониране на европейските директиви

България има висок дефицит на транспониране на европейските директиви в сравнение със страните от ЕС и не изпълнява заложените цели. Това констатира изследване на Независимата мрежа EPICENTER, която представя Индекса за регулаторно качество на ЕС (EU-RQI). В сравнителното изследване се оценява доколко директивите на ЕС, приети между 2022 и 2024 г., отговарят на принципите за т.нар. по-добро регулиране, съобщиха от Института за пазарна икономика, който е сред 12-те пълноправни членове на мрежата.

Информационното табло на Европейската комисия (ЕК) за единния пазар и конкурентоспособността показва, че към края на миналата година страната ни отчита 16 просрочени директиви (1,6%), като средната стойност за ЕС е 8 просрочени директиви (0,8%). Средното забавяне в транспониране в България е близо 16 месеца, докато средната стойност за ЕС е малко под 12 месеца.

Липсата на съответствие, или процентът на всички неправилно транспонирани директиви, в България е сравнително висок – 1,3% в сравнение с 0,9% средно за страните в ЕС. България допуска висок дефицит на транспониране и голямо забавяне в някои сфери, както и висок дефицит на съответствие. В края на 2024 г. спрямо България има 31 висящи процедури за нарушение (22 средно за ЕС).

Тези данни показват, че негативните ефекти от твърде сложното законодателство на ниво ЕС са особено силно изразени в нашата страна, както заради лошото прилагане, така и заради по-слабото отчитане на регионалните ефекти върху конкурентоспособността, което е особено важно за региона на Централна и Източна Европа.

По-ясните, по-кратки и по-добре обосновани директиви означават по-лесно прилагане, по-малко бюрокрация и повече доверие в институциите – както европейски, така и национални, препоръчват от EPICENTER.

Каква е голямата картина

EU-RQI дава средна оценка 66,9 от 100 за качеството на директивите през последните три години. Силните страни са ясният политически мандат и съответствието със стратегическите приоритети на ЕС. Най-слабите – качеството на оценките на въздействието, консултациите и прилагането.

Индексът показва, че ЕС има напредък в прилагането на принципите за по-добро регулиране, но съществуват значителни пропуски – особено в яснотата на закона, оценките на въздействието и прилагането. За държави като България това има пряко отражение върху ефективността на политиките, административната тежест и качеството на публичната среда.

Законодателството на ЕС е прекалено сложно и трудно за навигация – изреченията са почти двойно по-дълги от препоръките за разбираем език, директивите са твърде обемни и изискват часове четене, а регулаторният обем продължава да расте въпреки обещанията за опростяване, констатират от независимата мрежа от дванадесет водещи мозъчни тръста от цяла Европа.

Новото изследване показва слабости на законодателния процес в ЕС, които имат пряко отражение върху ефективността на политиките и регулаторната тежест в Евросъюза. През последните десетилетия Европейският съюз се превърна в една от най-активните регулаторни системи в света. Все повече правила, директиви и регулации оформят ежедневно икономиката, бизнеса и живота на гражданите. Именно поради това нараства значението на въпроса колко качествени, ясни и ефективни са тези правила.

Какво липсва?

Изследването установява, че качеството на подготовката е непоследователно – ранните инструменти като пътни карти и първоначални оценки на въздействието се използват непоследователно. Много оценки на въздействието пропускат ключови елементи като териториален анализ, въздействие върху малките и средните предприятия, оценка на финансови разходи и ефекти върху конкурентоспособността.

Обществените консултации варират, а прилагането на директивите среща множество проблеми – в някои политики почти липсва реално участие на заинтересованите страни, под половината директиви се транспонират навреме и държавите членки рядко предприемат нужните мерки за изпълнение, посочват изследователите.

Според тях регулаторното качество силно варира между различните области и докато транспортната и външната политика се представят добре, най-големи слабости има в секторите, свързани с институционални въпроси, с езикови и структурни проблеми – дълги изречения, прекомерна пунктуация, непоследователна терминология, които допълнително намаляват яснотата и спазването.