Русия произвежда умни и евтини нови оръжия по-бързо от Украйна и САЩ

Дроновете „Геран“ първоначално бяха версии на сравнително бавните ирански дронове „Шахед“ с пропелери, които Украйна започна успешно да прехваща след значителни инвестиции в оборудване и обучение за противодействие на заплахата. Чрез поредица от подобрения руските инженери увеличиха скоростта и устойчивостта им благодарение на по-добрата електроника за навигация и комуникации, като по този начин преодоляха голяма част от украинските защитни системи.

Най-новият модел „Геран-5“ прилича повече на ракета, отколкото на „Шахед“, който наподобява миниатюрен самолет с делтовидно крило. „Геран-5“ наложи пренаписване на стратегията за противодействие на дронове с пропелери, тъй като „това по същество е крилата ракета за бедни“, казва Майк Моник, главен изпълнителен директор на компанията разузнаване на заплахи от дронове DroneSec.

Анализаторите на DroneSec са съгласни с украинските оценки, че Русия разчита силно на китайски компоненти, включително реактивни двигатели, навигационни компютри и комуникационна електроника.

„Русия е критично зависима от китайски компоненти“ за програмата си за дронове, казва Моник.

По-голямата част от китайското оборудване се предлага на пазара - т. нар. компоненти с двойно предназначение, произвеждани за граждански или военни приложения, посочват анализатори. Руските инженери са опитни в извличането на максимална полза от готовото оборудване, например при създаването на антени, които неутрализират електронните противодействия, и комуникационни мрежи, които преодоляват заглушаването.

След като проектите бъдат одобрени, руските компании бързо преминават към мащабно производство, което отговаря на друга стратегическа цел на всички страни днес – обема. От Студената война насам САЩ и съперниците им до голяма степен се стремяха към скъпи, усъвършенствани оръжейни системи, които се оказаха ефективни в ограничени конфликти.

„Сега виждаме, че количеството е огромна част от успеха“, казва Бондар.

За Украйна напредъкът на Москва е объркващ, тъй като страната трябва да се справя и с руските балистични ракети, които носят огромни експлозивни заряди и са особено трудни за прехващане. Русия бомбардира също така украинските войски с управляеми бомби, хвърляни от военни самолети, срещу които Украйна почти няма как да противодейства. Тези удари застрашават способността на Киев да поддържа фронтовите си линии.

„Макар че дроновете са проблем, безспорно най-големият проблем за Украйна са управляемите бомби“, казва Джъстин Бронк, изследовател в британския мозъчен тръст Royal United Services Institute.

За САЩ и техните съюзници усъвършенстваните дронове на Русия създават икономически проблеми. Американските сили в Персийския залив и НАТО прибегнаха до използването на скъпо оборудване като Patriot и изтребители, за да прехващат евтини дронове и ракети. Киев и западните правителства търсят по-евтини начини да предотвратяват атаките с евтини оръжия.

Западните военно-технологични компании, които разработват прехващачи за дронове с пропелери, се надпреварват да създават по-бързи модели. Прехващачите Merops, произвеждани от компания, подкрепена от бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид и използвани от американските сили както по източния фланг на НАТО, така и в Персийския залив, в момента се препроектират във версия с реактивно задвижване. Auterion, водещ доставчик на софтуер за украинските производители на дронове, работи с партньори по високоскоростни прехващачи с пропелери и такива с реактивни двигатели, казва главният изпълнителен директор Лоренц Майер.

Набавянето на евтини реактивни двигатели за прехващачи е голямо предизвикателство за Запада. Китайските реактивни двигатели за „Геран“ струват 45 хил. долара или по-малко, счита DroneSec, а защитниците обикновено изстрелват няколко прехващачa срещу всяко приближаващо се оръжие.

Размитите граници между класовете оръжия изискват отбранителни системи, които са по-интегрирани и подготвени за широк спектър от заплахи, които имат за цел да претоварят противовъздушната отбрана, казват военни специалисти. Бронк отбелязва, че за НАТО би било полезно да се създаде специализирана многонационална сила за борба с дроновете, която постепенно да се обучава да сваля всички видове дронове и ракети. Според него това може да се постигне с помощта на относително достъпно оборудване като противовъздушни оръжия с радарно насочване и прости реактивни самолети, използвани за обучение на военни пилоти.

„Това не е по същество труден проблем. Просто не сме подготвени за него“, отбелязва Бронк.

Представители на САЩ и НАТО казват, че работят по проблема.

„Трябва да приложим и адаптираме всички налични инструменти и способности към реалностите, пред които сме изправени днес“, казва полковник Мартин О’Донъл, говорител на главнокомандващия въоръжените сили на САЩ в Европа генерал Алексъс Гринкевич. Той допълва, че на неотдавнашната си среща на върха страните членки на НАТО се ангажираха да инвестират над 40 млрд. долара в рамките на пет години в средства за противодействие на дроновете.

Предвиждането на бъдещите вълни на развитие ще бъде от съществено значение, казва Бондар. Тя отбелязва, че Украйна е имала индикации от години, че Русия работи върху дронове с реактивни двигатели и евтини крилати ракети, но Киев не е бил подготвен за мащабното им използване.

„Отдавна беше очевидно, че ще стигнем до тук. Изненадана съм, че всички са изненадани“, казва Бондар.