IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Н. Вълканов: От 2021 г. българските доставчици на храни са повишили цените на вътрешния пазар със 70%

Тепърва ще се установява дали производителят или търговецът трябва да доказва чудодейните свойства на хранителни добавки, стана ясно от думите на Мая Манолова

09:17 | 28.10.26 г. 1
Снимка: Pexels
Снимка: Pexels

Цените на храните се движат от обективни фактори, каза пред bTV председателят на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.

Българските доставчици в периода от 2021 г. досега са повишили цените на вътрешния пазар със 70%, докато същите доставчици на външния пазар са повишили цените с 41%, обясни той.

„Цените се движат и от разходите за ток, енергия и транспорт, които също летят нагоре в момента. Те се движат и от разходи за заплати. Ако някой някога в този свят е успял да постигне по-ниски цени с репресии, с административен рекет, то това щеше да се случва и в целия свят. Единствените, които направиха грешката да го направят по този краен и брутален начин, бяха в Унгария, където инфлацията беше 25% и правителството падна заради това“, каза Вълканов.  

По думите му настоящите проверки на големите вериги не се различават от тези в последната година, в рамките на последните три години или случилото се през 2023 г., когато в служебния кабинет са били същите фигури, които в момента управляват.

„Как да си обясним, че в държавната „Ел Би Булгарикум“ цените на маслото, сиренето и кашкавала не се различават особено, даже са малко по-високи от търговските вериги в тези продуктови категории. Във фирмените магазини на същите тези производители цените не са много по-различни, на някои продукти са по-високи“, попита Вълканов.

Той даде пример и с млекомат в София, който се зарежда от производителя на съответните продукти, и има цени на маслото от 3,96 евро, а на млякото – 2 евро.

„Ако има Велчова завера в цената на сиренето, както се опитват да ни убедят разни телевизионни герои, в тази Велчова завера и държавната компания ли участва? И фирмените магазини ли участват? И директните продажби от производителите ли участват?“, попита той.

По думите на Вълканов за една година до август по данни на НАП са направени 11 000 проверки в търговски обекти във всички сфери на икономическия живот и в 9 от 10 случая проблемът не е при търговеца, т.е. доставните цени са се увеличили.

Той подчерта, че никой е в Европа не продава едни и същи стоки с една и съща надценка.

„Големите търговски вериги са сред стоте най-големи данъкоплатци в тази държава и ако някой си мисли, че НАП не е разглеждал отчетите ни всяка година под лупа, отново заблуждава публиката“, каза още Вълканов.

Запитан за данните на асоциация „Активни потребители“ за сирене в „Кошница с грижа“ с високо съдържание на вода, Вълканов посочи, че производителят, а не търговецът носи отговорност за това дали съдържанието на продукта отговаря на етикета.

„Имало е случай, в който при установяване на завишено водно съдържание колегите са изтегляли партидите и са прекратявали отношения с доставчика“, каза той.

Темата за съмненията за разминаване между написаното на етикета и съдържанието беше коментирана пред БНТ и от председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова във връзка с проверките на хранителни добавки.

„Всъщност търговецът трябва да докаже, че всички тези рекламирани чудодейни свойства на продуктите са съответни на документацията на съответното средство“, каза Манолова. Запитана дали това не е отговорност на търговеца, тя каза: „Тепърва ще го установяваме“.  

„Голямата цел на КЗП е свързана с цените на храните в търговските вериги“, каза Манолова.

Тя заяви, че направените от КЗП сравнения в хода на проверките им, показват, че цените на основни хранителни продукти в София са по-високи от Виена и Берлин, като е по-голяма разликата и между доставна и продажна цена в България, отколкото в Германия.

Председателят на КЗП повдигна и въпроса за използването на определени щайги в търговските вериги, за които производителят плаща по 1,2 евро на ден. Тя определи това като нелоялна търговска практика, която се прилага от 4 от големите вериги.

„Нелоялните практики, които ползват търговските вериги и по отношение на българските производители на храни, които буквално са смачкани, и на българските потребители заради високите цени и надценки, наистина са безброй“, каза тя.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 09:18 | 28.10.26 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Търговия и потребителски стоки виж още

Коментари

1
rate up comment 2 rate down comment 0
nikiangel
преди 2 минути
70? По скоро 170.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още