Строителна продукция за почти 4 млрд. лв. е произведена у нас през първото тримесечие

Строителна продукция на обща стойност 3,9 млрд. лв. е била произведена у нас през първото тримесечие на 2024 г. Това е ръст от почти 12% спрямо същия период на предходната година, сочат данни на Камарата на строителите в България (КСБ).

През първото тримесечие най-силен ръст отбелязва строителството на съоръжения – с 14,8 на сто. Общата произведена продукция в този сегмент се оценява на 998 млн. лв, като делът му в общия обем на строителната продукция достига 25,5%. Следват специализираните строителни дейности с увеличение от 14,6% до 1,3 млрд. лв и дял от 34,4% от общия обем. Сградното строителство също е нараснало между януари и март с 8,1% до 1,5 млрд. лв, като този обем му отрежда дял от малко над 40% от общата строителна продукция.

Източник: КСБ

Строителният сектор беше силно засегнат от пандемията и войната в Украйна, които доведоха до нарушаване на веригите за доставка и рязко поскъпване на строителните материали. Впоследствие инфраструктурното строителство изпадна в застой заради липсата на индексация на строителните договори и частичното спиране на плащания за текущи ремонти и поддръжка на пътища през 2022 г., когато произведената продукция в строителния сектор у нас достигна едва 17,1 млрд. лв. Миналата година обаче секторът отбеляза ръст от 18,3% на произведената строителна продукция, която възлезе на малко над 20 млрд. лв.

Макар че стойността на строителната продукция е нараснала в началото на тази година, данните за обявените и за сключените договори по обществени поръчки не са така оптимистични. През първото тримесечие обявените обществени поръчки са 1024 на стойност малко над 2,4 млрд. лв. Техният брой е нараснал леко с 2,6% на годишна база, но стойността им е намаляла с 59,1% главно заради големи спадове в инженерната инфраструктура. Най-голям е делът на сградното строителство с 421 обявени обществени поръчки с прогнозна стойност от 490,6 млн. лв. Техният брой намалява леко на годишна база, но стойността им е нараснала с 33,8%. Обявените обществени поръчки в инженерната инфраструктура са 416 с прогнозна стойност от 862,4 млн. лв., като техният брой и стойност намаляват на годишна база.

Във ВиК инфраструктурата са обявени 107 обществени поръчки с прогнозна стойност от 309,1 млн. лв., като броят и стойността им нарастват спрямо началото на 2023 г. В енергийната инфраструктура са обявени 80 поръчки с обща прогнозна стойност от 814,9 млн. лв. Техният брой и стойност също растат на годишна база.

Общините са били най-активните възложители на обществени поръчки с дял от 76,7% от общия брой обявени поръчки през първото тримесечие. Следват болниците и учебните заведения, министерства и агенции и комунален и обществен сектор. Държавният бюджет е най-големият източник на финансиране на обявените обществени поръчки, следван от Националния план за възстановяване и устойчивост и Програмата за развитие на селските райони.

В същото време по данни на Агенцията за обществени поръчки (АОП) броят и стойността на сключените договори по обявени обществени поръчки намаляват съответно с 39% и 60%. Най-много договори – 210, са сключени в сградното строителство, а сключените договори в инженерната инфраструктура са с най-голяма стойност – 169 млн. лв.

Източник: КСБ

Сключените договори са намалели във всички строителни сегменти, като най-голям е спадът в инженерната инфраструктура от 53,7% и сградното строителство от 36,4 на сто. От друга страна, само в енергийната инфраструктура е регистриран ръст на стойността на сключените договори от близо 168%, останалите три сегмента отчитат спадове, като в инженерната инфраструктура той е с 60,6%, а в строителството на сгради – с малко над 80 на сто.

Това прави строителните компании у нас предпазливи, което е видно от данните за инвестициите в дълготрайни материални активи. Те са намалели с 14,9% спрямо първото тримесечие на миналата година до 292 млн. лв., или дял от 5,2% в общия размер на тези инвестиции в икономиката на страната през първото тримесечие.

Източник: КСБ

Но преките инвестиции в строителството са нараснали със 106,5% през същия период до 2,7 млн. евро в контраст с преките инвестиции в икономиката като цяло, които по данни на БНБ са намалели с 60,6% през първото тримесечие до 762,4 млн. евро.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение в строителния сектор към края на март са близо 129 хил. души и се увеличават с близо 2000 души на годишна база, което отрежда на строителството дял от 5,6% от общо наетите в страната, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

Средната месечна работна заплата в строителния сектор за първото тримесечие на тази година достига 1682 лв. и се увеличава с 289 лв., или 20,7% за една година.

Към началото на юни т. г. в Централния професионален регистър на строителите са вписави 7249 фирми, от които 44 са чуждестранни. Заличени са 455 фирми.