Най-малкият брой новозапочнати жилища на Острова от 2009 г. е изпитание за правителството

Новото британско лейбъристко правителство дойде на власт след 12-те най-лоши месеца за новозапочнатите жилища в Англия от почти 15 години насам, което показва мащаба на предизвикателството пред него да предизвика строителен бум, пише Bloomberg.

Броят на новозапочнатото жилищно строителство в годината до края на юни се е сринало до по-малко от 88 хил. жилища спрямо над 190 хил. година по-рано, сочат данни на Националната статистическа служба на страната, публикувани в петък. Това е най-ниският брой за период от 12 месеца от края на 2009 г., когато жилищният пазар се срина поради финансовата криза.

Новозапочнатите жилища във Великобритания са намалели почти наполовина до малко над 114 хил. Цифрата е по-ниска в сравнение с данните само за Англия по време на пандемията, когато имаше пропуск в националните данни, и следователно също е най-ниската от 2009 г. насам.

Данните показват, че премиерът Киър Стармър е изправен пред трудно начало за амбицията си да изгради 1,5 млн. жилища в настоящия мандат на парламента, което означава по 300 хил. годишно. Той постигна убедителна победа на изборите на 4 юли, като обеща да смекчи жилищната криза за по-младите избиратели и да облекчи градоустройствените правила, които забавят строителството.

Броят на новите жилища в строеж във Великобритания се срина. Графика: Bloomberg LP

Но премиерът все още трябва да се бори с пазарните сили, като частните строителни компании намаляват новозапочнатите жилища на бавния пазар след ръста на лихвите по заемите за тях и за купувачите на жилища. Броят на новозапочнатите жилища от частни строителни компании се е свил повече от наполовина през 12-те месеца до 65 550, доста под обичайните нива.

Антъни Кодлинг, ръководител на аналитичния отдел за европейския жилищен пазар и строителните материали в RBC Capital Markets, казва, че наследството от Covid и от предишните консервативни правителства, които се отказаха от целите си за жилищно строителство, също са повлияли на строителните компании.

„По време на блокадите те спряха да купуват терени, тъй като не знаеха какво ще се случи“, отбеляза Кодлинг и нарече пазара на терени „поточна линия, която се движи на бавна скорост“.

„Собствениците на жилища не купуваха терени, а градоустройствената система забуксува поради липсата на цели и затова сега положението е такова, че собствениците на жилища оперират с по-малко терени“, каза Кодлинг.