Експерти: Санирането не бива да е кампанийно, нужна е постоянно действаща програма

Необходимо е да се създаде постоянно действаща програма за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради по механизъм, който да позволява постоянен приток на средства към програмата, считат експерти, които участваха в пресконференция, посветена на Световния ден на енергийната ефективност. Така собствениците на имоти и бизнесът ще могат да планират усилията си вместо санирането на жилищните сгради да се случва кампанийно, както е до момента. Тази програма трябва да действа успоредно с предвидените от правителството 2,5 млрд. лв. за обновяване на жилищни сгради у нас през следващите четири години, отбелязват още.

Планираният нов кредит от 2,5 млрд. лв. за саниране е записан в законопроекта за държавния бюджет за 2025 г. По неофициална информация тези средства ще отидат за обновяването на 2178 сгради от резервния списък в първия етап на програмата за енергийна ефективност на жилищния сграден фонд, финансирана със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и за 282 сгради от втория етап, стана ясно в рамките на пресконференцията. Общото РЗП на тези сгради е около 9,4 млн. кв. м. Според Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, предвидените средства няма да стигнат за всички сгради, като с тях ще ще бъдат обновени не повече от 6,6 млн. кв. м.

Хората имат интерес да подобрят енергийната ефективност на домовете си. По данни от последното преброяване на населението за последните 10 години 50% от собствениците на имоти са сменили със собствени усилия и ресурси дограмата си частично или изцяло с енергийно по-ефективна, отбеляза Цвета Наньова, изпълнителен директор на „Българо-австрийска консултантска компания“. „Интерес има, но възможностите на хората да стигнат до цялостно обновяване на сградите си са ограничени“, допълни тя.

Според експертите 100% грантов механизъм е неработещо решение, а самоучастието на гражданите прави процеса по саниране на сградите по-прозрачен, повишава икономическата му ефективност и подобрява качеството на строително-монтажните работи. Самоучастие от 20% на гражданите беше предвидено за одобрените сгради от втория етап на последната програма, финансирана с европейски средства. Но експертите цитираха информация в публичното пространство, според която той ще бъде спрян, а одобрените сгради ще бъдат пренасочени към финансирането със средствата от националния бюджет.

Гаранционен фонд за поделяне на риска между държавата, собствениците на имоти и банките би стимулирал кредиторите да отпускат заеми за саниране, отбелязват експертите. „Това беше предвидено с реформите, но те или все още не са започнали, или бяха половинчато изпълнени“, коментира Наньова.

Проблемът с достъпа до кредити трябваше да бъде решен от Декарбонизационния фонд, който на хартия съществува от 2020 г. като инструмент, който комбинира грантово и кредитно финансиране за обновяване на сградите в България. „Но няма индикация какво ще представлява той, кой ще го управлява и откъде ще дойдат средствата в него“, отбеляза Цанев и допълни, че има отказ от реформи в полза на бързото, лесно, но неработещо решение за поддържане на 100% грантов механизъм.

Защо това решение е неработещо Цанев илюстрира с цифри. 66 хил. многофамилни жилищни сгради и над 1,2 млн. еднофамилни сгради в България се нуждаят от обновяване. От 2007 г., когато започват първите програми за енергийна ефективност, до момента са обновени само 4,2% от многофамилните жилищни сгради. „В дългосрочната стратегия за обновяване на сградите е посочено, че до 2030 г. трябва да бъдат обновени 19 млн. кв. м жилищна площ. В най-добрия случай едва ще се доближим до половината от този обем с огромните ресурси, които се изливат в момента“, отбеляза Цанев.

Той смята, че има опасност да бъдат загубени средства за обновяването на 756 сгради по първия етап на програмата, финансирана с европейски пари, който е със 100% грантове. За да се получи предвиденото финансиране от малко над 1 млрд. лв., които покриват около 3,7 млн. кв. м РЗП, проектите по подобряването на енергийната ефективност на тези сгради трябва да бъдат изпълнени до юни 2026 г. „Краткият срок ни кара да предполагаме, че и тези проекти са в риск“, изтъкна Цанев. Според него липсва политическа воля и ясна стратегия какво ще се случва в следващите години.

100% грант е допустим само за семействата, които имат нужда от такова подпомагане, за да участват в процеса по саниране, посочва Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат България“. 38% от домакинствата в България попадат в категорията на енергийно бедни семейства според националната дефиниция, съобщи той.