Михаил Димитров: Пазарът не се впечатлява от митническите заплахи

Фондовият пазар е близо до своя връх и не се интересува, или не смята за сериозни митическите заплахи. Този коментар направи Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Скептичен съм дали ще се стигне до налагане на мита за търговските партньори на САЩ, или няма да видим отново отлагане на крайния срок“, посочи той. Финансовият анализатор смята, че с изявлението на американския президент, че 1 август е крайният срок, Доналд Тръмп оказва натиск на другите икономики и „предстои да видим дали те ще се поддадат“.

Той отчете, че през първото тримесечие реалната икономика на САЩ се сви с 0,3% и състоянието ѝ ще зависи от това как ще се развие ситуацията с митата. Според него с връщането обратно към базовия сценарий с 10% мита ще нормализира ситуацията.

Димитров напомни, че след изтичането на обявеното през април примирие на 9 юли, САЩ обявиха планове за налагане на 30% мита за Европейския съюз и Мексико, считано от 1 август, което ескалира търговската война на Вашингтон с редица ключови партньори. ЕС реагира със заплахи за контрамита в размер на 72 млрд. евро, които биха засегнали американски продукти като бърбън и самолети Boeing.

„Възможното въвеждане на 30% мита върху европейските стоки може да има силно ограничителен ефект върху трансатлантическата търговия. Този сценарий няма да спре търговията напълно, но ще я ограничи много“, отбеляза финансовият анализатор.

По думите му Европа ще се опита да пренасочи износа си към трети пазари или да заобиколи митата през трети страни, но „трудно ще замести големия и платежоспособен американски пазар“. Димитров очаква, че по-вероятно е да видим ново отлагане или сключване на сделка, а ако бъдат наложени мита, те няма се задържат продължително, защото ударът ще е и за двете страни.

Митата влязоха „в обектива“ на медиите при вътрешнополитически търкания във Вашингтон и най-вече след раздора между Доналд Тръмп и Илон Мъск заради т.нар. „Голям красив данъчен закон“, който ще увеличи държавния дълг на САЩ с над 3 трлн. долара, а Мъск оглавяваше Департамента по правителствена ефективност, чиято цел беше да съкрати дълга на САЩ.

„Големият красив данъчен закон продължава политиката на дефицити и раздути харчове и това ще доведе до повишаване на дълга в дългосрочен план, което е в разрез с предизборните обещания“, посочи финансовият анализатор.

Той обясни, че се „покрадва теория, че митата могат да послужат като източник на бюджетни приходи“, но смята тази възможност по-скоро за илюзорна. „Няма как дефицитът да се финансира от мита, но те ще доведат до спад в обема на търговия. Дори ако бъдат събрани някакви средства от митата, те ще са от доста по-ниска база“, е мнението на Димитров.

Той отчете, че пазарите не се впечатляват сериозно от митническата реторика, след като основните американски индекси са близо до върховете си, но в реалната икономика несигурността вече се отразява, а Федералният резерв задържа лихвените проценти.

Финансовият анализатор заяви, че поевтиняването на долара подсказва, че пазарът не вярва в устойчивостта на високите лихви. „При настоящите лихвени и дългови нива разходите по дълга на САЩ биха били най-голямото перо в техния бюджет, надхвърлящо 1 трлн. долара на година. Въпреки това, основната роля на Федералния резерв е ценовата стабилност. Той би следвало да се води от очакванията за инфлацията и да не се поддава на политически натиск“, коментира Димитров.

Как ще се държат инвеститорите, ако влязат в сила високите мита? Имат ли смисъл митата на САЩ за Русия от 100%, след всичките санкции за Москва? Ще остане ли цената на петрола на стабилни нива? Ще успее ли Тръмп да свали цените на енергийните ресурси, както обеща в предизборната си кампания?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.