IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Дедоларизацията, или цената на превръщането на финансовата система в оръжие

Централните банки трупат злато, а правителствата експериментират със системи за търговия и разплащане в местни валути, които не изискват западна финансова инфраструктура

13:53 | 20.09.26 г. 18
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Вашингтон води битки на военния, енергийния и финансовия фронт. Цената на това започва да личи там, където е най-важно, посочва в анализ Investing.com.

През февруари 2022 г. Русия установи, че валутните резерви са дотолкова суверенни, доколкото е суверенна системата, в която се съхраняват. В продължение на години Москва трупаше резерви за стотици милиарди долари, отчасти като защита срещу финансовия натиск от страна на Запада. Когато руските сили навлязоха в Украйна, САЩ и техните съюзници замразиха голяма част от тези активи.

За централните банки по света замразяването на тези резерви създаде прецедент, който надхвърля рамките на случая с Русия. Една държава може да прекара десетилетия в натрупване на чуждестранна валута, поддържане на търговски излишъци и изграждане на резерви, само за да открие по време на геополитическа конфронтация, че достъпът до част от тези спестявания зависи от решения, взети във Вашингтон, Брюксел и други западни столици.

За Китай, Саудитска Арабия и други големи притежателите на чуждестранни резерви този епизод направи политическите условия, свързани с тези резерви, много по-трудни за пренебрегване. Централните банки продължават да трупат злато, а правителствата експериментират със системи за търговия и разплащане в местни валути, които изискват по-малко западна финансова инфраструктура.

Замразяването на руските резерви демонстрира обхвата на американската финансова мощ, като същевременно даде на други правителства основание да намалят зависимостта си от нея.

Четири години по-късно Вашингтон прилага същия финансов лост още по-агресивно срещу Иран. Американският финансов министър Скот Бесънт заплашва да изключи от доларовата система институциите, които финансират Техеран, докато Америка води война в Близкия изток, търси петрол във Венецуела и наблюдава как доходността по японските облигации се покачва до нива, невиждани от десетилетия. Вашингтон изразходва различни стратегически резерви в страната, а доходността по държавните ценни книжа остава упорито висока.

Няма нищо необичайно в това да се търси отделно обяснение за всяко събитие. Моделът обаче става труден за пренебрегване, когато те започнат да се случват едновременно.

Когато доларът се превърне в оръжие

Изключителната сила на долара произтича отчасти от трудността той да бъде избегнат.

Глобалните банки се нуждаят от достъп до системи за клиринг в долари. Търговията със суровини е силно доларизирана. Правителствата държат американски държавни ценни книжа като резерви. Компаниите теглят заеми в долари. Финансови институции, които оперират на хиляди километри от Ню Йорк, зависят от американската финансова инфраструктура.

Вашингтон е прекарал десетилетия в обучение как да превърне тази зависимост в лост. Бесънт сега отива необичайно далеч в идеята. В рамките на това, което Министерството на финансите на САЩ нарича операция „Икономически изгнаник“, САЩ щати се опитват да прекъснат финансовите връзки на Иран по целия свят.

Предупреждението едва ли би могло да бъде по-ясно: организации, които улесняват иранската финансова дейност, рискуват да бъдат премахнати от щатската доларова система. Министерството на финансите наблюдава петролни мрежи, корабоплаване, авиация, технологии, цифрови активи и дори злато.

Ако Америка притежава доминиращата финансова мрежа в света, отказът на противник да има достъп до нея е изключително мощен. Проблемът се появява по-нататък. Всяка демонстрация на тази сила дава на правителствата още една причина да намалят зависимостта си от нея.

Китай вече усвои този урок. Банките, които участват в санкционирана търговия, биха могли да се окажат изправени пред избор между бизнес с Иран и достъп до доларовата система. Дори страни, които нямат отношения с Техеран, могат да разберат прецедента.

Резервите, държани във финансовата архитектура на друга държава, са резерви, държани отчасти по преценка на тази държава. Дедоларизацията не изисква правителствата да не харесват Америка. Самосъхранението е достатъчно.

Не е нужно доларът да се срине, за да има значение за света. Необходимо е само правителствата да станат малко по-малко склонни да държат резервите си във финансовата система на някой друг.

(Продължава на следващата страница)

Последна актуализация: 13:53 | 20.09.26 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Пазари виж още

Коментари

8
rate up comment 9 rate down comment 1
Az_Kocho
преди 1 месец
До: sssaaa...Федералният резерв на САЩ (ФЕД) преминава през независим финансов одит всяка година, като последният такъв (извършен от KPMG) беше публикуван на 25 март 2026 г. По отношение на златните резерви на САЩ (около 8133 тона), те се намират под юрисдикцията на Министерството на финансите (US Treasury) и се съхраняват предимно във Форт Нокс и Уест Пойнт, а не във ФЕД.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 6 rate down comment 10
sssaaa
преди 1 месец
САЩ изобщо не е ясно колко жълто имат. Кига последно е правен одит на ФЕД? Защо отказаха да върнат златото на Германия когатонси го бе поискала преди няколко години инпратиха само 1 път или 2 пъти по малко.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 9 rate down comment 0
Az_Kocho
преди 1 месец
Германия: 3 350,3 тона Италия: 2 451,8 тона Франция: 2 437,0 тона Китай: ~2 346 тона (постоянно купува) Русия: ~2 283 тона Швейцария: 1 039,9 тона Индия: ~880 тона Япония: 845,9 тона
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 8 rate down comment 1
Az_Kocho
преди 1 месец
САЩ: 8 133,5 тона
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 9 rate down comment 0
Az_Kocho
преди 1 месец
До: sssaaa...е, и? Какво общо има с това което съм написал? А именно че ГОЛЕМИТЕ централни банки не са купували злато от години. А иначе тези които си изброил са мнооого далеч от резервите на най-големите :САЩ: 8 133,5 тона
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 17 rate down comment 9
sssaaa
преди 1 месец
До: Az_Kocho, Полша за купили до сега за през 2026г 90т жълто (еече имат 640т), следвани от Китай с 60т( вече имат 2366т), Узбекистан 40т, Казахстан 29т, Чехия 12т, Сингапур 10т и другите страни са под 10т.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 13
Az_Kocho
преди 1 месец
"Централните банки трупат злато" НЯМА ГОЛЯМА ЦЕНТРАЛНА БАНКА ОСВЕН КИТАЙСКАТА КОЯТО ДА Е КУПУВАЛА СКОРО ЗЛАТО. Престанете да пишете глупости. Руската банка продава злато за да финансира войната, Турската продава за да стабилизира потъналата лира. Тези които купуват са по малките банки като Полската. Нито Фед нито ЕЦБ нито банката на Англия нито на Австралия нито канадската НЕ купуват злато. Единствената ГОЛЯМА централна банка която вдига пушилка е китайската.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 13 rate down comment 30
Скъсана_Ушанка
преди 1 месец
Основните валути в света са долари и евро. Всичко останало е пълнеж. И златото няма общо в разплащането, защото бизнеса не се разплаща със злато. Валутите за разпшащане са доверие + мащаб и самата доминация на евро и долар го доказва. Китайския юан има мащаб, но не и доверие. Японската йена и швейцарския франк имат доверие, но не и мащаб. А русняшката рупла става само за тапети.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още