Дедоларизацията, или цената на превръщането на финансовата система в оръжие

Цената на воденето на битки на всички фронтове

Финансовият натиск е само едно от ограниченията, пред които е изправен Вашингтон в момента. Войната с Иран вече оказа изключителен натиск върху американските стратегически ресурси. Ормузкият проток е в центъра на противопоставянето, като застрашава една от най-важните петролни артерии в света.

Междувременно Стратегическият петролен резерв на САЩ, създаден именно за случаи на сериозни смущения в енергийните доставки, се свива до около 286 млн. барела след огромни изтегляния през първите месеци на войната, сочат данни, предоставени за тази статия.

Това помага да се разбере значението на споразумението на Тръмп относно венецуелския петрол. Вашингтон обяви, че поема мажоритарен контрол над 17 венецуелски петролни находища с над 65 млрд. барела доказани запаси. Числото е огромно, макар че голяма част от непосредствената политическа полза от сделката се губи, щом се вземат предвид практическите детайли.

САЩ притежават огромна военна и финансова мощ, но въпреки това търсят ресурси в чужбина, докато собствените им стратегически буфери изтъняват.

Системите, базирани на резервни валути, никога не са се крепели единствено на финансите. Те се основават на увереността, че страната, която емитира резервния актив, притежава икономическия, политическия и военния капацитет да защити системата, изградена около него.

Колкото по-скъпи стават тези ангажименти, толкова по-тежко в крайна сметка те натежават върху валутата, която ги поддържа.

Когато японските пари се завърнат у дома

Един пример е Япония. В продължение на десетилетия Япония осигуряваше една от „тихите“ субсидии в подкрепа на американското финансово господство.

Японските лихвени проценти бяха сведени почти до нула. Японската централна банка натрупа огромни количества държавни облигации. Японските институции търсеха доходност в чужбина, докато глобалните търговци вземаха евтини заеми в йени и насочваха този капитал към активи с по-висока доходност на други пазари.

Америка извличаше огромни ползи от това. Япония е най-големият чуждестранен притежател на американски държавен дълг, като държи държавни ценни книжа на стойност над 1 трлн. долара.

Доходността по японските държавни облигации обаче сега се покачва до нива, невиждани от десетилетия – тази по 10-годишните книжа се доближава до 3%, а по 30-годишните прехвърли 4%.

Вътрешна доходност от 3% дава на японския капитал много по-малко основания да напуска страната. Пред японските застрахователни компании вече не стои същата дилема: дали да печелят почти нищо на вътрешния пазар, или да търсят американска доходност в чужбина. По-високата доходност по японските държавни облигации прави репатрирането на капитал все по-целесъобразно, особено след като се отчетат разходите за валутно хеджиране. Основният извод е прост – един от най-надеждните кредитори на Америка внезапно има повече основания да задържи парите си у дома.

Бесънт срещу пазара

Федералният дълг на САЩ надхвърля 40 трлн. долара. Разходите за лихви възлизат на около 1,2 трлн. долара годишно. Доходността по дългосрочните държавни облигации се повишава до нива, наблюдавани за последно преди финансовата криза.

Бесънт се опитва да противодейства на този натиск. Министерството на финансите на САЩ разшири програмата си за обратно изкупуване на облигации, като придобива ценни книжа с по-дълъг матуритет и същевременно обмисля да емитира повече краткосрочни държавни бонове. Изкупуването на дългосрочни облигации подкрепя цените им и – чисто механично, води до понижаване на тяхната доходност.

За кратко това проработи, но доходността отново започна да расте.

Америка използва достъпа до своята валута като инструмент на външната политика, като същевременно изисква от чужденците да купуват безпрецедентни количества от нейния дълг. Тя заплашва правителства и финансови институции с изключване от доларовата система, докато самата тя разчита на същата тази система, за да насочва глобалните спестявания към американските държавни облигации.

Япония – исторически един от най-надеждните кредитори на Америка, внезапно има повече причини да задържи капитала си у дома. Китай има очевидни стратегически съображения да намали експозицията си.

Правителствата на страните производителки на петрол станаха свидетели как доларовите резерви се превръщат в геополитически инструменти. На държавите, търгуващи със санкционирани страни, се напомня, че участието в доларовата система е обвързано с определени условия.

Междувременно Вашингтон продължава да емитира облигации.

(Продължава на следващата страница)