Дедоларизацията, или цената на превръщането на финансовата система в оръжие

Пазарът на облигации има последната дума

Дългият край на кривата на държавните облигации говори повече за този преход, отколкото поредната реч за резервния статус на долара. Инвеститорите в облигации не е необходимо да предсказват колапса на американската мощ. Те просто трябва да изискват по-голямо обезщетение за спазване на американските обещания в продължение на тридесет години.

Актуалното ценообразуване показва, че обезщетението вече се увеличава.

Доходността по 30-годишните държавни облигации наскоро достигна около 5,3%. Британските дългосрочни облигации се приближават до 6% доходност. Японските доходности достигат нива, невиждани от 90-те години на миналия век. На развитите пазари инвеститорите изискват повече компенсации за продължителността, инфлацията, фискалната несигурност и безмилостното емитиране на държавни облигации.

Бесънт може да извършва обратно изкупуване. Министерството на финансите може да променя емисията. Федералният резерв може да променя краткосрочните лихвени проценти. Вашингтон може да санкционира банки, да конфискува финансови активи и да заплашва с изключване от клиринг на долари.

Той не може обаче да нареди на някого да отпуска пари на САЩ за тридесет години при 4%. Тази цена зависи от пазара.

Златото остава устойчиво

Обикновено нарастващата доходност по облигациите би трябвало да навреди на златото. Метал, който не плаща лихва, би трябвало да изпитва затруднения, когато уж безрисковият държавен дълг предлага 5%. И все пак златото остава забележително устойчиво, докато доходността по държавните облигации се покачва.

Доходност от 5% по държавните облигации означава едно, когато инвеститорите биват щедро компенсирани за държането на безспорно сигурен актив. Тя обаче означава нещо различно, когато кредиторите изискват по-голяма компенсация за инфлацията, фискалното влошаване, политическата намеса и несигурността относно бъдещата покупателна способност на валутата, в която ще им бъдат изплатени средствата.

Златото е извън всичко това. За него няма финансово министерство. Никоя централна банка не трябва да го защитава. Никой не може да изключи друга държава от златната система, защото такава система не съществува. То не носи никакво обещание от страна на контрагента и не може да бъде създадено за финансиране на бюджетен дефицит.

За мениджърите на резерви, които се опитват да намалят политическата зависимост от друг суверен, тези характеристики придобиват нова стойност.

Русия откри това през 2022 г. Стотици милиарди долари в чуждестранни резерви осигуряваха значителна финансова защита, докато геополитиката не определи, че голяма част от тях вече не могат да бъдат достъпни. Резервите все още съществуват на хартия. Способността на Москва да ги използва не съществува.

Вашингтон днес притежава изключителна финансова мощ именно защото голяма част от света все още функционира чрез долари. Доларът запазва господстващото си положение, пазарите на държавни ценни книжа остават огромни, а прогнозите за неизбежния му крах заслужават скептицизъм. Всяко използване на тази мощ обаче дава на чуждите правителства поредния повод да преценят какъв обем експозиция са готови да поддържат.

Пред Бесънт стои по-сложно предизвикателство на пазара на облигации, който въобще не се вълнува от речи и не отдава чест на знамена. Той просто продължава да пита каква цена е необходима, за да се поемат ангажименти за още тридесет години напред.

Засега инвеститорите продължават да изискват повече. И докато Вашингтон търси начини да свали тази цена, централните банки тихомълком натрупват онзи резервен актив, който не може да бъде замразен от друго правителство, изключен от платежна мрежа или създаден, за да финансира поредния дефицит от един трилион долара. Златото.