Турската централна банка рязко увеличи основната си лихва

Турската централна банка значително повиши лихвите си за пореден път, отразявайки неотложната задача пред централните банкери да овладеят високата инфлация и да спечелят отново доверието на пазарите, пише Bloomberg.

Комисията по паричната политика, начело с гуверньора Хафизе Гайе Еркан, повиши основния лихвен процент до 30% от 25%, както и очакваха повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg.

Четвъртото поредно увеличение задълбочава цикъла на затягане, който започна, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели отново изборите през май. Той започна да се засилва, тъй като неговият нов екип от технократи се опитва да привлече инвеститорите, които избягват Турция след години на хаотични и нетрадиционни политики, които извадиха икономиката от равновесие.

Последното решение следва очевидното одобрение на Ердоган за затягане на паричната политика този месец, въпреки че той дълги години вярваше, че ултраниските лихви ще ограничат ускорението на инфлацията. Оттогава министърът на финансите Мехмет Шимшек заяви пред инвеститори в Ню Йорк, че забавянето на инфлацията е „най-важният приоритет“ за Турция.

Централната банка не може да си позволи да се откаже от затягането на паричната политика, тъй като инфлацията в страната е почти 60% и ще се ускори допълнително през следващите месеци. Първоначално критикувани за плахите увеличения на лихвите след назначаването на Еркан като гуверньор през юни, централните банкери увеличиха темпa, започвайки с решението от миналия месец да повишат лихвите със 750 базисни пункта, което надхвърли повечето прогнози.

„Очакваме централната банка да спре да повишава лихвите през първото тримесечие на 2024 г., преди местните избори, които се очаква да бъдат през март. Още увеличения вероятно ще последват и след вота. Този двоен цикъл на затягане вероятно ще означава и по-голям ръст на цените през второто тримесечие на 2024 г. (очаква се инфлацията да достигне своя пик от 70%) и ще наблюдаваме как след това централната банка ще продължи да повишава лихвите си, за да стабилизира инфлационните очаквания и да укроти повишението на цените“, смята Селва Бахар Базики, икономист в Bloomberg.

Новата идея на Ердоган обаче се приема трудно в чужбина заради опита му преди това да приоритизира икономическия растеж и да отстрани последователно трима гуверньори на централната банка, защото не бяха настроени достатъчно „гълъбово“. Лирата все още е отслабнала с почти 31% спрямо долара тази година, което е един от най-лошите резултати сред останалите валути на развиващите се пазари.

Прогнозите за инфлацията напоследък са станали още по-песимистични, като месечният ръст на цените се е ускорил с над 9 процентни пункта през юли и август. Проучване, проведено от централната банка, установи, че анализаторите очакват инфлация от близо 70% в края на тази година, по-висока от прогнозата на правителството за 65%.