С промените в Закона за БНБ депутатите дадоха „зелена светлина“ към еврозоната

След близо четири часа дебати в пленарната зала депутатите приеха новия Закон за Българската народна банка, който ще позволи страната да се присъедини към еврозоната и да замени националната ни валута с европейска.

Въпреки съпротивата при гласуването на второ четене на законопроекта от "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" парламентът прие предложените от правителството промени, които ще подготвят страната ни за приемането на еврото като национална валута и отпадането на валутния борд.

Не се приеха предложения на опозицията, много от които бяха направени при първото четене на законопроекта, а се гласуваха редакциите на работната група по вносител.

Промените

С промените в Закона за БНБ се урежда правната интеграция на българската централна банка в евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни. Предвижда се новият закон да влезе в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България.

Законът урежда статута на еврото като парична единица, определя дизайна на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети.

Преодоляват се и всички правни несъответствия, които бяха отчетени в докладите за конвергенция на Европейската централна банка и Европейската комисия, които засягат устройствения закон за БНБ.

Не се предвиждат промени спрямо действащото законодателство по отношение на процедурата по избор на състав на управителния съвет на БНБ. Управителят на банката ще се избира от Народното събрание, както досега по предложение на управителя народните представители ще избират подуправителите на управление „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“. Другите трима членове на управителния съвет ще се назначават от президента на България. Мандатът на членовете на управителния съвет остава шест години.

В закона се посочва и по какъв начин ще управляват резервните активи на БНБ, които не са свързани с паричната политика на евросистемата. Посочва се и възможността българската централна банка да управлява чужди активи – на ЕЦБ, на централни банки извън евросистемата или на международни организации, както и на държавни институции и органи, общини и други местни лица и фондове, създадени със закон.

Дебатите

Управителят на БНБ Димитър Радев присъства на заседанието в парламента, но запази мълчание по време на дебата. При гласуването на закона на първо четене той предупреди депутатите, че ако законодателството не се придвижи бързо, ще бъде застрашен пътят на страната към еврозоната, като на този етап референтна остава датата 1 януари 2025 г.

Дебатът в пленарната зала, освен личните и политическите нападки между депутатите, се фокусира доколко страните, след като са приели еврото като платежно средство, са успели да постигнат икономически растеж.

Мартин Димитров от „Продължаваме промяната“ – "Демократична България" посочи като добър пример Хърватия, която отбелязва рекорд по икономически растеж за миналата година.

Проф. Румен Гечев от БСП даде обратен пример с Естония, която за 2023 г. е „в дълбока криза“ и цитира данни на Евростат. Според него трябва да се гледат Швеция, Дания и Полша, които не поставят на дневен ред приемането си в еврозоната.

Той настоя България да влезе в еврозоната, когато е готова и напомни, че в момента много от страните в нея са задлъжнели.

Цончо Ганев от „Възраждане“ даде пример с Румъния, която отлага влизането в еврозоната, като през март 2029 г. отново ще решава дали да приеме европейската валута.