UBS е загрижена за новите капиталови изисквания на швейцарското правителство

Ръководството на UBS заяви в сряда пред акционерите, че са сериозно обезпокоени от наскоро обявения план на швейцарското правителство да наложи на най-големия кредитор в страната по-строги капиталови изисквания.

"Сериозно сме обезпокоени от някои от дискусиите, свързани с допълнителните капиталови изисквания", заяви председателят на UBS Колм Келехер на годишното общо събрание на банката в Базел, цитиран от Ройтерс.

Възможно е UBS да трябва да намери 15-25 млрд. долара допълнителен капитал, след като правителството на страната изложи плановете си как да контролира банките, считани за "твърде големи, за да фалират", с цел да предпази страната от повторение на фалита на Credit Suisse.

Базираната в Цюрих UBS придоби своя дългогодишен конкурент миналата година след срива на Credit Suisse, който разтърси световните финансови пазари и породи страхове, че разширената банка може да предизвика сътресение в швейцарската икономика, ако изпадне в затруднение.

Сделката накара правителството да изготви план, целящ да направи банковата система по-стабилна и да предотврати евентуален срив на UBS, въпреки че сроковете за промените остават неясни, тъй като все още предстои дълъг законодателен процес.

Въпреки тази перспектива за по-строги капиталови правила, Келехер заяви, че UBS остава ангажирана с разпределянето на излишния капитал между акционерите чрез дивиденти и обратно изкупуване на акции.

"UBS не е твърде голяма, за да фалира", уверен е той.

Банкерът заяви, че целта е до 2026 г. общите капиталови изисквания да надхвърлят нивата отпреди придобиването.

По време на срещата главният изпълнителен директор на UBS Серджо Ермоти заяви, че сливането на швейцарските подразделения на двете банки трябва да се осъществи преди края на третото тримесечие и че все още предстоят трудни решения по време на интеграцията на Credit Suisse.

"Въпреки усилията ни да намалим въздействието, в краткосрочен и средносрочен план ще се наложи да се разделим с някои колеги", заяви Ермоти, след като през уикенда в медиите се появи информация, че банката планира пет кръга съкращения през следващите месеци.

Заплатата на Ермоти от 14,4 млн. швейцарски франка (15,75 млн. долара) за деветте месеца на 2023 г., която го направи най-високоплатения банкер в Европа, стана повод за остри критики от редица акционери преди провеждането на гласуването на пакета за заплащане.

Колм Келехер защити възнаграждението на главния изпълнителен директор, което ще бъде над 18 млн. франка за цялата година.

"Той вероятно има най-трудната работа в сектора на финансовите услуги в световен мащаб и се справи с нея", добави Келехер.