Пътят на Revolut към IPO ще е тест за интереса към финтех индустрията

В традиционното банкиране в Европа, където най-накрая има раздвижване в трансграничните сделки, въпросът е: „Ще се слеят ли?“. В света на финтех компаниите, където бързото развитие, подкрепяно от рисков капитал, се охлажда на фона на засилена конкуренция, регулации и липса на финансиране, въпросът е: „Ще се листнат ли?“.

За необанката Revolut финтех вълнението явно ще бъде подложено на тест, тъй като основателят ѝ Ник Сторонски наскоро сигнализира, че поддръжниците ѝ „рано или късно“ ще поискат първично публично предлагане (IPO) и че САЩ изглеждат като предпочитаната дестинация за листване, пише редакторът на Bloomberg Лионел Лоран.

Частните пазари в момента оценяват Revolut на 45 млрд. долара след скорошни продажби на акции на служителите, което поставя приложението на една равнина с текущите капитализации на публичните пазари за NatWest, CaixaBank и Deutsche Bank. Това е знак на доверие в платформата, която няма огромните кредитни портфейли или зали за борсова търговия на тези банки, но все пак успява да привлече 50 млн. клиенти, да си подсигури банков лиценз в Обединеното кралство и да излезе на печалба три поредни години. (Макар и нека да не забравяме жертвите на измами и хакерски атаки междувременно.)

Въпросът за потенциалните инвеститори ще бъде дали машината за такси на Revolut може да продължи да се върти в нови географски райони и продуктови линии, като същевременно контролира разходите. А това е трудна задача.

Частта с растежа очевидно е налична. След печелившо разширяване през 2023 г. анализаторите изчисляват, че приходите на компанията вероятно са надвишили 3 млрд. долара през 2024 г. спрямо 2,2 млрд. долара година по-рано. Това означава, че средните годишни приходи на потребителите са между 60 и 70 долара, а ако приемем, че маржовете на печалба остават стабилни, нетната печалба ще е около 1 млрд. долара. В този бичи сценарий оценка от 45 млрд. долара започва да изглежда малко по-оправдана – около 45 пъти по-висока от миналогодишната печалба, или около 30 пъти тазгодишната, в случай че темпът на растеж се запази на ниво около 50%. това е доста над съотношенията за традиционните банки като UBS, но съответства на акциите на финтех компании като NU Holdings.

Този бърз растеж обаче, движен от основните дейности на Revolut с картови плащани, парични трансфери и абонаменти, идва със своята цена. В свят, където повечето хора не използват приложението като основната си банкова сметка, компанията се насочва към зашеметяваща серия от нови пазари и продуктови линии, тъй като всеки нов клиент и набор от такси имат значение. Коефициентът на разходите на Revolut – сумата, която харчи за всеки спечелен долар – бе на ниво от 44% през 2023 г., но това не включва заплатите за екипа по продажби, както и разходите да реклама и маркетинг. А те не изчезват с разрастването на бизнеса – традиционните банки харчат много за брандинг. Ако сметнем и тях, коефициентът на разходите на Revolut скача до 68%.

Това е по-лошо от много от предполагаемите дълголетници и много зад най-ефективните от тях, включително имена като италианската Intesa Sanpaolo със съотношение на разходите към печалбата от около 45% или испанската Banco Bilbao Vizcaya Argentaria с 41%.

Основното предимство на финтех компаниите е да бъдат по-добра и по-евтина технология и операции. За да стане Revolut по-ефективна както тези стари европейски банки, тя ще трябва не само да продължи да расте бързо, но и да го прави, докато намалява инвестициите в бранда си и избягва тежките разходи за съответствие и регулаторни такива, с които утвърдените банки се справят ежедневно. Нека кажем, че присъдата в това отношение още не е ясна.

Конкурентите и регулаторните органи също не бездействат. Тези скърцащи банкови институции, които трябваше да бъдат пометени от финтех вълната, явно се справят добре. JPMorgan Chase похарчи зашеметяващите 17 млрд. долара за технологии през 2024 г., а McKinsey изчислява, че дигиталните брандове на традиционните банки печелят повече приходи от банкиране на дребно от иновативните стартъпи в САЩ.

Колкото до автоматизацията на разходите, изкуственият интелект може и да промени играта един ден, но регулаторите винаги ще изискват процесите на съответствие и грешките да бъдат обясними – а това означава, че по-скъпоструващите хора винаги ще играят голяма роля.

Това не омаловажава постиженията на Revolut в изграждането на печеливш основен бизнес от младите си, международни потребители – и поне се опитва да коригира курса след отминали грешки. Това е развой на събитията, който много банкери, отнасящи се с пренебрежение към стартъп компаниите, не очакваха преди десетилетие.

Сега обаче идва трудната част със запалването на пламъка на ентусиазма на фондовите пазари в момент, когато растежът през следващото десетилетие изглежда по-труден за постигане от предишното. Необанките са бързи и удобни – но само това няма да съблазни традиционните портфолио мениджъри да заменят подкрепящите ги рискови инвеститори.