Наредбата на БНБ за задължителните минимални резерви на банките спира да действа в края на годината

От датата на въвеждане на еврото като официална парична единица в България банките и клоновете на чуждестранни банки в страната ще прилагат изискванията за минимални резерви на Евросистемата по европейски регламенти, съобщи Българската народна банка и посочи, че се приема наредба, с която се отменя сега действащата Наредба № 21.

Според решение на Европейската централна банка за банките и клоновете на чуждестранни банки, разположени в България, е предвиден преходен период на поддържане на минимални резерви от 1 януари до 10 февруари 2026 г.

В тази връзка, Наредбата за отмяна урежда продължителността на базисния период и периода на поддържане на минималните резерви в страната за декември 2025 г., съответно базисен период от 1 до 28 декември и период на поддържане от 4 до 31 декември.

Припомняме, че след присъединяването на България към еврозоната ставката на ЗМР за банките у нас ще бъде понижена от текущите 12% до 1%,като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката. По този начин ще се освободи ресурс, с който банките ще финансират бизнеса и домакинствата.

Резервната база, върху която в момента се определя размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства, като за задължителни минимални резерви се приемат и 50% от касовите наличности, включително в банкоматите. Сега банките не поддържат задължителни минимални резерви за привлечените средства от държавния и местните бюджети.

Освободеният за банките ресурс от задължителните минимални резерви ще продължи да се поддържа в баланса на БНБ, като ще бъде прехвърлен в така нареченото „депозитно улеснение“. Търговските банки в еврозоната ще го използват, за да пласират ликвидните си средства в националните централни банки, и това ще е един от икономическите ефекти за кредитните институции след влизане на страната ни в еврозоната.

След присъединяването на БНБ към Евросистемата резервната база ще включва депозитите и емитираните дългови ценни книжа. От резервната база ще бъдат изключени задълженията към кредитни институции от еврозоната, което ще доведе до изключване от резервната база на привлечените средства от банките майки в еврозоната.

БНБ ще започне да прилага лихвения процент по депозитното улеснение за поддържаните от банките средства по това улеснение. В момента в условията на валутен борд в текущия паричен режим лихвеният процент по свръхрезервите на банките в БНБ е 0%. Поддържаните от кредитните институции средства по депозитното улеснение ще бъде за тях безрисков актив, който и сега носи положителна доходност.

Очакванията са банките да прехвърлят по-голямата част от освободения финансов ресурс от задължителни минимални резерви към депозитното улеснение. Това означава, че общите банкови резерви в баланса на БНБ биха се запазили без съществена промяна. В резултат на това не биха се наблюдавали значителни макроикономически ефекти от понижаването на ставката на ЗМР върху динамиката на кредитите и динамиката на крайните потребителски цени в страната, смятат в БНБ.

Опитът на Хърватия показва, че непосредствено след присъединяването на страната към еврозоната се наблюдава трансформиране на по-голямата част от депозитите на търговските банки в централната банка от разплащателни сметки, средствата по които служат за покриване на задължителни минимални резерви, към депозитното улеснение.

От данните за растежа на кредитите за домакинствата в Хърватия се разбира, че в годината след присъединяването ѝ към еврозоната не се наблюдават съществени различия в темповете на растеж на жилищните и потребителските кредити спрямо тези, наблюдавани преди присъединяването. При кредита за бизнеса се отчита значително ускоряване на растежа в годината преди присъединяването и значително забавяне в годината след това вследствие на базов ефект, а в БНБ отбелязват, че не е задължително тези развития да са пряко свързани със самото присъединяване към еврозоната.