БНБ: Икономиката ще расте от вътрешното търсене и при намаление на отрицателния принос на износа

В края на 2025 г. и началото на 2026 г. ще расте реалният брутен вътрешен продукт (БВП), подкрепен най-вече от вътрешното търсене, докато отрицателният принос на нетния износ ще се свие в края на годината и ще допринесе положително за икономическата активност в началото на следващата година. Това прогнозира Българската народна банка в най-новото си издание „Икономически преглед“, в което прави анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на базата на публикуваните към 26 юни макроикономически показатели.

Ограничаване на търговския дефицит

Динамиката на цените на основните суровини на международните пазари през третото тримесечие на 2025 г. се изразява най-вече в продължаващо понижение на годишна база на цените на енергийните суровини и храните, което в комбинация със структурата на българската икономика и външна търговия, е предпоставка за формирането на благоприятни условия за търговия за България през този период. От централната банка посочват, че това ще допринесе за ограничаване на размера на търговския дефицит на страната.

Въпреки спада на цените на енергийните суровини и храните глобалната годишна инфлация се ускори през третото тримесечие на 2025 г. както в страните с развиващи се икономики, така и в страните с развити икономики, отчитат в централната банка.

Състояние на публичните финанси

По данни на БНБ дефицитът по текущата и капиталовата сметка за последните 12 месеца към юли възлезе на 2,2% от БВП спрямо излишък от 0,1% от БВП в края на миналата година, като това се дължеше основно на влошаването на баланса по текущата сметка поради увеличаването на търговския дефицит.

За последните 12 месеца към юли страната ни беше нетен получател на средства от останалата част на света. През този период размерът на нетните получени средства надхвърли значително дефицита по текущата и капиталовата сметка и салдото по финансовата сметка беше отрицателно – в размер на 8,4% от БВП. В резултат на потоците по текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс за последните 12 месеца към 31 юли бе отчетено повишение на брутните международни валутни резерви на страната с 5,7 млрд. евро, отчете БНБ.

Подходи за оценка на фискалната позиция

Tематично изследване на БНБ с анализ на фискалната позиция на България в периода след 2020 г. показва, че провежданата през последните няколко години стимулираща фискална политика с подкрепа на вътрешното търсене оказва инфлационен натиск чрез засилване на връзката заплати-цени. Тя обаче не действа синхронизирано с последователната антициклична политика на БНБ.

През по-голямата част от периода от края на 2021 г. до средата на 2025 г. макроикономическото развитие в страната се характеризира с устойчиво висока базисна инфлация, тенденция към съществено затягане на условията на пазара на труда, силен растеж на заплатите (както в частния, така и в публичния сектор), висок растеж на частното потребление и на кредита за домакинствата, както и със засилени темпове на нарастване на цените на жилищата.

В този контекст на макроикономическото развитие и при отчитане на оценките за възходяща фаза на бизнес и финансовия цикъл БНБ последователно повиши нивото на антицикличния капиталов буфер от 0,5% до 2%, увеличи ставката на задължителните минимални резерви от 10% до 12% и въведе допълнителни изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти.

В същото време провежданата стимулираща фискална политика през този период намалява ефективността на предприетите от БНБ антициклични мерки.

Новата фискална рамка в ЕС, която е по-малко рестриктивна по отношение на фискалните правила към страни с ниска публична задлъжнялост, като България, не действа ограничаващо върху бюджетния дефицит, като само го ограничава да бъде в рамките до 3% от БВП. Продължителното поддържане на проциклична и експанзивна фискална политика обаче би имало отрицателно въздействие върху икономическия растеж в страната. Различни емпирични изследвания показват, че повишената цикличност на публичните разходи увеличава волатилността на икономическия растеж и също така увеличава икономическата несигурност, коментират от БНБ. 

Експертите на централната банка смятат, че подобно развитие би представлявало потенциална предпоставка за генериране на макроикономически дисбаланси и за влошаване на финансовата стабилност в страната.

Оценките за фискалната позиция също така дават индикация за провеждане на проциклична фискална политика в периода от 2021 г. насам, която стимулира вътрешното търсене и създава допълнителен инфлационен натиск в условията на възходяща фаза на бизнес и финансовия цикъл в икономиката.

Процикличната фискална политика създава не само потенциални рискове за засилване на волатилността на макроикономическата активност, но и рискове за устойчивостта на публичните финанси. С цел ограничаването им е необходимо предприемането на мерки за фискална консолидация, които допринасят за подобряване на фискалната позиция на страната, като в същото време не оказват негативно въздействие върху икономическия растеж.

Същевременно, при отчитане на слабо рестриктивния характер на новите европейски фискални правила за страните с ниска задлъжнялост и с цел запазване на фискалната устойчивост на България, е важно националните фискални правила да останат достатъчно консервативни, съветват от БНБ.