Има ли риск България да последва френския или румънския бюджетен сценарий?

Съществува риск България да последва "френския или румънския сценарий" с бюджетни проблеми. Това каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му истинските решения за намаляване на неравенството се крият в ефективна разходна политика и осигуряване на достъп до качествено образование и здравеопазване за всички граждани независимо от имущественото им състояние, а не в промяната на данъчния модел. 

Ключова е ефективната, а не номиналната данъчна ставка, подчерта финансистът. Твърденията за високи данъчни ставки (30-40%) в страни с прогресивно облагане (като Франция и Германия) са подвеждащи, тъй като ефективните ставки в тези държави често са близки до тези в България (напр. Германия 12-13% срещу 10,46% в България за ДОД), каза Дацов.

Предполагаемото преминаване към прогресивен данък би натоварило основно хората със средни доходи (3000-5000 лв.), увеличавайки данъчната им тежест с 20-30%, за да се компенсира по-лекото облагане на нискодоходните групи. Подобна промяна би създала предпоставки за миграция, разширяване на сивия сектор и връщане към неформални плащания, подкопавайки усилията за по-прозрачна и ефективна система, подчерта гостът.

По думите му измерването на неравенството по доходи в България е силно изкривено поради включването на безработни, както и селскостопански субсидии, които непропорционално облагодетелстват малък брой фермери. По-коректно е неравенството да се измерва на база имуществено състояние. Данни на Евростат показват, че по имуществено неравенство България не е сред водещите, което предполага значително укриване на доходи и плащания "на ръка".

Според Дацов истинските решения за намаляване на неравенството се крият в ефективна разходна политика и осигуряване на достъп до качествено образование и здравеопазване за всички граждани независимо от имущественото им състояние. Той изтъкна, че е важно да се разбира функцията на данъците, като посочи, че първостепенната им функция е осигуряване на стабилни и устойчиви държавни разходи. Второстепенна функция е влиянието върху икономическия модел.

"По-високият дял на косвените данъци потиска потреблението, докато по-ниският дял на преките данъци стимулира заетостта и растежа. Настоящият модел на България фаворизира растежа и заетостта, насочен към привличане на висококвалифицирани кадри", подчерта той.

Бюджетният дефицит в България не може директно да се сравнява с този на Франция. Дефицитът във Франция се дължи до голяма степен на мащабни трансфери от централния бюджет към социалноосигурителните фондове, които са значително по-големи от българските.

Българският бюджет е гъвкав и позволява преразпределение на разходи, което може да прикрие истински финансови проблеми. При реални бюджетни ограничения много институции биха фалирали.

Бюджетът е като "голям танкер" – промените отнемат много време (години), за да се проявят, каза Дацов. Към момента около 43-45% от българската икономика преминава през бюджета. Съществува риск България да последва "френски или румънски сценарий" с бюджетни проблеми, като Румъния е започнала да се сблъсква със сериозни проблеми около 2018 г., а България вече показва съществени бюджетни проблеми от 2021 г.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.