Т. Петкова: Промяна на данъчната система не е в дневния ред пред правителството

Министърът съобщи, че не са налице основания за актуализация на бюджета, а в момента е в ход бюджетната процедура за подготовка на проекта на Закон за бюджет 2026. Петкова уточни, че се очаква информация от всички министерства, първостепенни разпоредители с бюджет, след което ще се направят "съответните анализи“.

„Категорично не смятам, че е дошло време за промяна на модела на плоското данъчно облагане". Това каза пред БНР макроикономистът Георги Ганев по повод препоръките на МВФ в средносрочен план да се се разгледа възможността за по-прогресивно данъчно облагане, за да се намалят неравенствата.

"Смятам, че МВФ продължава да си държи на едни щампи, които нямат много общо с българската действителност и намирам, че не са прави от край време. Международният валутен фонд от 17 години насам няма думата в България. Той не може да поставя условия, не може да командва", коментира макроикономистът.

Той напомни, че сега България няма заем от Фонда, няма задължения към него. Ганев е категоричен, че МВФ не може да поставя условия на страната ни. Според него има резон в някои от идеите на Фонда. "Идеята за замразяване на заплатите в държавния сектор изключително много ми импонира", заяви макроикономистът.

Прогресивен vs плосък данък

Проф. Румен Гечев обаче смята, че прогресивният данък „отдавна трябваше да бъде въведен в България“. „Той не само че е социално справедлив, но той осигурява и по-големи приходи в бюджета“, е мнението на икономиста, изказано пред БНР.

„Прогресивното данъчно облагане има смазващо мнозинство в близо 200 страни членки на ООН. Над 95-96% от страните, в това число всички развити страни, огромното болшинство от развиващи се страни, със столетия, десетилетия си имат прогресивно данъчно облагане", аргументира се той.

Проф. Гечев напомни, че той е категорично против плоския данък още от въвеждането му и напомни, че го въведе Тройната коалиция. "Не приемам никакво извинение за неговото въвеждане, тъй като това е един абсолютно доказано международно антисоциален данък – плоският данък е в полза на богатите, той довежда до задълбочаване на социалната поляризация", добави той. Икономистът обърна внимание, че „България е най-социално разслоената държава в Европейския съюз, а един от факторите за това е именно плоският данък".

Риск за социалното осигуряване

Що се отнася доколко препоръката на Фонда за повишаване на осигуровките отговаря на световната практика, проф. Гечев подчерта, че „не можем да надлъгваме пазарната икономика безкрайно“. „Няма как да внасяш, образно казано, 5 лева на месец за социално осигуряване и да искаш след това европейска пенсия – откъде ще дойдат тези пари“, даде пример икономистът във връзка с недофинансираната пенсионна система.

Той предположи, че решенията са или увеличение и вдигне на тавана на вноските, или нови заеми през следващите години. Според него премахването на тавана на социалното осигуряване ще има два положителни ефекта – ще намали напрежението върху бюджета и ще осигури по-високи пенсии, отговарящи на реалните пазарни условия.

За имотните данъци проф. Гечев настоява също да се внимава. "Там също трябва да се промени прогресивно, а не да се увеличават данъците за всички българи, независимо от това какви са доходите и дали живеят в гарсониера на 16-я етаж, или живеят в хубави условия“, направи препоръка той и намекна, че „дяволът е в детайлите“. Според него трябва да има социален подход и повишаването да бъде плавно след като е „неизбежно“.

"Не можем да си позволим да оставим богатите да плащат данъци като бедните, да се ширят просторно в стотици квадрати площи и да плащат същия данък и да ни разправят, че щели да се укриват данъци", добави още икономистът.

Интересите на икономиката

"Управлението на публичните финанси и фискалната политика невинаги е едно към едно с това какви са интересите на икономиката. Интересите на икономиката са да има ниска административна тежест, за да привлича повече инвеститори и да се развива реалната икономика", посочи икономистът Михаил Кръстев пред Bulgaria ON AIR по повод препоръките на МВФ за рамката на "Бюджет 2026".

По думите му в тази част препоръките за преминаване към прогресивна данъчна система са вредни за България.

Икономистът Даниел Василев отбеляза, че плоският данък от 10% е единственото ни конкурентно предимство, а много инвеститори вече се оттеглят от България. "Въвеждането на прогресивен данък и премахването на тавана на осигуровките ще направят българския пазар на труда още по-малко конкурентоспособен", смята той.

Трябва да намалим харчовете

Според него проблемът не са приходите от данъците, които са рекордни. „Фундаменталният проблем е, че независимо кой е на власт, всички политици искат да харчат така, все едно утрешният ден няма да настъпи, добави Василев.

По думите на Кръстев дори и да увеличаваме данъчната тежест, "не можем да покрием дупката, която политиците отварят с разходната част". "Трябва да се озапти пламът на хората да им се увеличават заплатите", съветва икономистът.

Даниел Василев също настоя „целта да е публичният сектор, който трябва да бъде махнат в огромната си част“. „Имахме публични заплати, които растяха повече от частния сектор. Виждаме огромни ведомства, които получават увеличения на заплатите като политическа мярка", даде пример той и обясни, че „когато представители от един сектор виждат, че на другите им дават увеличение, те също ще поискат“. Затова, той е на мнение, че трябва да се съкращава администрацията.

Трупаме дефицити

"Не просто трупаме дефицити, но едва удържаме тези дефицити да са 3% от брутния вътрешен продукт. Имахме златни възможности да режем този дефицит, но не го направихме", подчерта икономистът.

Михаил Кръстев очаква, че "Бюджет 2026" няма да бъде разписан на повече от 3% дефицит, но заяви, че предизвикателствата са политически. "Няма друг начин за намаляване на разходите освен да се намали темпът на растеж на разходите. Големите рискове са увеличаването на минималната работна заплата, свързана с 40 други социални плащания. Нивото на минималната работна заплата е абсурдно надуто", категоричен е той.

Василев коментира, че социалните плащания и раздаването на пари на големи ведомства са едни от заплахите. Към тях той добави продължаващото увеличаване на минимална работна заплата и ясната реторика на вдигането на данъчната тежест. "Няма никаква причина да имаме бюджетен дефицит изобщо", отбеляза той.

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.