Левон Хампарцумян: Бюджетен дефицит от 3% не трябва да е постоянна цел

Бюджетен дефицит от 3%, за който се говори през последните години, би могъл да бъде приемлив в лоша година с непредсказуеми икономически и политически условия, но като постоянна цел, това означава да стигнем до затруднение за икономиката в обозримо бъдеще. Това коментира Левон Хампарцумян, заместник-председател на Българския форум на бизнес лидерите, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„България трябва да започне процес на постепенна бюджетна консолидация и свиване на дефицитите, тъй като постоянното трупане на дефицитни бюджети не е добра идея“, съветва той.

Според него усилията в проектобюджета за 2026 г. трябва да бъдат насочени към свиване на дефицитите и то не само с прословутите публични инвестиции. „По-скоро трябва да започнем да говорим все повече и да се грижим за ефективността на публичните пари“, смята Хампарцумян. Той е категоричен, че системи като здравеопазването, сигурността, комуналните услуги не са достатъчно ефективни.

„Когато правим търг за боклука с публични пари и разликата в предложените цени надхвърля 100%, това означава, че нещо не работи. Публичните пари, които сме събрали под формата на данъци, не се харчат добре“, е мнението на финансиста.

По думите на Хампарцумян държавата има грешни политики, които приложени и изпълнявани достатъчно дълго време, биха довели до затруднения в икономиката. „Да се надяваме, че ще  има план за по-консервативни бюджети, които да ни позволят дори да натрупаме буфери срещу лоши години, които изглежда се задават поради непредсказуемостта около митата на Доналд Тръмп, спада на индустриалната продукция в Европа, конкуренцията от Китай“, отбеляза той.

Хампарцумян коментира и засилената активност през последно време на централните банки, включително БНБ, при покупките на злато, като отбеляза, че благородният метал е убежище, но не е инструмент за растеж.

„Много по-важно е да си отговорим къде в реалната икономика да инвестираме частните и публичните пари, така че да получим максимална устойчивост и растеж“, изтъкна той и добави, че отговорът на този въпрос няма да дойде от политически указ, а е въпрос на обща организация на икономическата среда, която „има много трески за дялане“.

Финансистът обърна внимание на продължаващите високи ръстове на ипотечното кредитиране в България, като отбеляза, че банките имат консервативни политики, но призна, че по отношение на ипотечния пазар те „малко се увличат“ поради конкурентната среда и текущите тенденции.

„Банките са само компонент в цялата верига, но хората, които купуват имоти за живеене или за инвестиция, би трябвало да се замислят и най-малкото да не инвестират в сгради, които са строени в устието на река или в лошо урбанизирана среда“, съветва Хампарцумян.

 Той смята, че ефектът от присъединяването в еврозоната и специално за кредитния пазар вече е изконсумиран. „Няма да видим резки промени след 1 януари 2026 г., по-скоро очаквам относителна стабилност. Пазарът нито ще получи рязък старт от догодина, нито ще има рязка спирачка. Процесите са много инерционни и зависят от обстановката в света“, прогнозира той.

Хампарцумян очаква леко отрезвяване на жилищния и ипотечния пазар след трагичните събития в Несебър и Елените. „Самите банки започват да стават малко по-придирчиви. Събитията показаха, че трябва да сме по-внимателни към регулациите, правилата, законосъобразността, особено в строителството на жилища и индустриални имоти“, посочи финансистът.

Как ще третират банките и застрахователните компании залетите апартаменти в Несебър и Елените? Защо еврозоната не е имунизация срещу лошо финансово управление?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.  

Всички гости на предаването "В развитие" можете да гледате тук.