Несигурността накара водещите централни банки да задържат лихвите без промяна през март

Водещите централни банки посочиха несигурността, свързана с войната на САЩ и Израел в Иран, като основна причина да запазят лихвените проценти до голяма степен без промяна през март. Причината е, че опасенията от по-бърза инфлация и по-слаб икономически растеж сериозно помрачиха перспективите пред световната икономика, пише Ройтерс.

Централните банкери както на развитите, така и на развиващите се пазари заеха предпазлива позиция, като повечето предпочетоха да задържат лихвите или да действат умерено. Основният им довод беше, че рязкото поскъпване на петрола и геополитическите рискове усложняват пътя към облекчаване на паричната политика.

Предпазливият подход до голяма степен беше очакван. От JPMorgan заявиха в средата на месеца, че „ще е необходимо време централните банки да осъзнаят мащаба на шока от цените на петрола и да оценят трайното му въздействие“.

„Но прогнозите почти веднага ще се изместят към по-бърза инфлация и по-нисък растеж. Първоначално очакваме несигурността да насърчи предпазливост, на фона на парична политика, която в повечето държави е близо до неутралната“, написаха още анализаторите.

В развитите икономики централните банки почти навсякъде оставиха лихвите без промяна. От девет заседания през март, осем завършиха без промяна на разходите по заемите, като Австралия беше единственото изключение, предприемайки увеличение от 25 базисни пункта. Нито една голяма развита икономика не намали лихвите през месеца, което означава, че от началото на годината нетният резултат на затягане на паричната политика възлиза на общо 50 базисни пункта, благодарение на две увеличения на лихвите в Австралия.

На развиващите се пазари имаше малко повече разнообразие, но също се наблюдаваше предпазливост. От 15 заседания през март, десет централни банки оставиха лихвите без промяна, а четири намалиха лихвите умерено – в Русия бе извършено понижение от 50 базисни пункта, а в Бразилия, Мексико и Полша - с по 25 базисни пункта.

Колумбия се открои като единствената държава, която затегна политиката агресивно, като централната банка там повиши основната лихва със 100 базисни пункта на последното си заседание.

Дори там, където вече са започнали цикли на понижаване на лихвите, централните банки демонстрираха сдържаност. Няколко банки, включително тези в Индонезия, Южна Африка, Филипините, Унгария и Чехия, изрично посочиха засилената несигурност, свързана с конфликта в Близкия изток, и възможното му влияние върху инфлацията като причина да отложат или ограничат намаляването на лихвите. Тази предпазливост отразява променящата се глобална среда, в която централните банки трябва да балансират между забавящия се икономически растеж и новите рискове от покачване на цените, особено чрез енергийните пазари.

От началото на годината централните банки на развиващите се пазари са осъществили нетно облекчаване от 175 базисни пункта, благодарение на 10 намаления на лихвите с общо 375 базисни пункта, частично компенсирани от две увеличения в Колумбия на обща стойност 200 базисни пункта. Тази смесена картина подчертава неравномерния темп на забавяне на инфлацията и ограниченията, пред които са изправени централните банки, когато се опитват да облекчат паричната политика независимо от глобалните условия.