Войната в Иран принуди Китай да изтегли пари от икономиката за първи път от една година

Китайската централна банка е пристъпила към изтегляне на парични средства от финансовата система за първи път от една година насам, предава Bloomberg. През март финансовата институция е изтеглила ликвидност на обща стойност 890 млрд. юана (129 млрд. долара) чрез краткосрочни операции на открития пазар и е абсорбирала още 250 млрд. юана чрез дългосрочни инструменти.

В резултат на това търговските банки вероятно са отчели първото нетно погасяване на заеми към Китайската централна банка от май миналата година, според изчисления на Bloomberg, базирани на официални данни.

Решението за изтегляне на средства бележи рязък обрат след месеци на натрупване на ликвидност, когато паричните власти направляваха втората по големина икономика в света през най-сериозното ѝ забавяне след премахването на ограниченията срещу Covid-19 в края на 2022 г. Но с възстановяването на растежа в началото на годината, Китайската централна банка стана по-бдителна, особено след като войната на САЩ и Израел в Иран накара цените на петрола да скочат рязко.

С разпространяването на по-високите цени в икономиката все повече анализатори отлагат прогнозите си за следващото намаление на лихвените проценти и задължителните резерви на банките в Китай. Макар да е малко вероятно Китайската централна банка да затегне паричната си политика точно сега, тя може да прояви по-голяма предпазливост при въвеждането на стимули в момент, когато външната несигурност остава висока.

В същото време други водещи централни банки по света се готвят да повишат лихвите или вече са го направили. В края на март Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) повиши прогнозите си за ценовия натиск в големите икономики и сега очаква средната инфлация за Г-20 през тази година да скочи до 4% вместо до 2,8%, както беше прогнозирано през декември.

През последните години Китайската централна банка подчертава, че пазарът трябва да тълкува сигналите за политиката ѝ въз основа на нивото на лихвените проценти, а не въз основа на обема на ликвидността, която тя инжектира, тъй като се стреми да премине към по-ефективен начин на управление на икономиката.

Мащабът на изтеглянето на ликвидност ще стане по-ясен в средата на април, когато централната банка трябва да оповести данните за баланса си.

За да компенсира изтичането на пари от икономиката, Китайската централна банка възобнови покупките на държавни облигации през октомври. Макар това да влива парични средства в междубанковия пазар, размерът на покупките не надвишава 100 млрд. юана на месец.

Освен скока в цените на петрола, политическият курс на паричния орган стана по-сложен, след като по-силното от очакваното ускорение на растежа през 2026 г. намали спешността за по-нататъшни стимули. Търговията и производството се задържаха на добро ниво през март дори след избухването на войната в Иран, което показва, че икономиката досега е била пощадена от сериозните проблеми, които засягат други страни.

Някои икономисти все още твърдят, че през тази година са възможни намаления на лихвените проценти и на резервните изисквания. В миналото Китайската централна банка е предприемала такива мерки за облекчаване, когато инфлацията при производителите не се е отразявала на потребителите.