Русия понижи основния лихвен процент до 14,5% на фона на икономическите трудности

Руската централна банка продължава да понижава разходите по заемите, предоставяйки известно облекчение на губещата инерция икономика, като същевременно действа предпазливо заради несигурността около бюджета и войната в Близкия изток, предаде Bloomberg.

Финансовата институция намали основния лихвен процент до 14,5% в петък, както очакваха девет от десет икономисти, анкетирани от Bloomberg. Това е петото поредно намаление с 50 базисни пункта. Само един анализатор прогнозираше по-голямо намаление с цял процентен пункт.

„Все още съществува значителна несигурност относно външната среда и параметрите на фискалната политика“, се казва в изявление на централната банка. Представителите на паричния орган посочват още, че ще разгледат необходимостта от допълнителни намаления на лихвите на следващите заседания в зависимост от това доколко устойчиво се забавя инфлацията.

Скорошното свиване на икономиката оказва натиск върху централните банкери и същевременно поставя под съмнение официалната прогноза на правителството за икономически растеж тази година. Строгите финансови условия, поддържани с цел ограничаване на нарастващите цени, подхранвани от войната на Кремъл в Украйна, остават сериозна пречка за икономическата активност.

Забавянето е достатъчно осезаемо, за да накара президента Владимир Путин миналата седмица да призове централните банкери да предприемат нужните действия.

Несигурността около държавните разходи и войната на САЩ и Израел в Иран засега ограничава паричния орган, но по-агресивна стъпка към намаление на лихвите може да бъде предприета още през юни, когато забавянето на бизнес активността трябва да стане по-ясно, пише Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в базираната в Москва Astra Asset Management, в доклад преди решението.

Определящите лихвената политика вече са посочвали дългосрочните инфлационни ефекти от сблъсъците между САЩ и Иран като ключова причина за предпазлив подход, въпреки че мащабът на евентуалното влияние върху вътрешните цени остава неясен.

Нарастващите бюджетни разходи също рискуват да подкопаят усилията на Руската централна банка за овладяване на инфлацията. Разходите са се увеличили със 17% през първото тримесечие спрямо година по-рано, а съществува риск правителството да надхвърли първоначалния си план за разходи за годината, посочват анализатори.

Ръстът на цените се забави през април до 5,77% спрямо отчетените 5,9% през март, според седмичните данни на Министерството на икономиката. Инфлационните очаквания са спаднали до 12,9% от 13,4% месец по-рано.

Централната банка прогнозира, че годишната инфлация ще се забави до 4,5%-5,5% през 2026 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия е намалял общо с 1,8% през януари и февруари, заяви Путин по-рано този месец. Въпреки това Руската централна банка остава по-загрижена за цените, отколкото за скорошния спад в производството.