Властите в Европейския съюз се готвят да отворят път за нова отмяна на ограниченията за дълг и дефицит в блока за четвърта поредна година, след като руската инвазия в Украйна доведе до нови разходи и помрачи икономическите прогнози.
Решение за това дали да се отложи връщането в сила на т. нар. Пакт за стабилност и растеж през 2023 г. може да се очаква през май, заяви европейският комисар по икономическите въпроси Паоло Джентилони в сряда, цитиран от Bloomberg.
„Засега има твърде много несигурност“, каза той пред репортери. По думите му е необходимо да се направи нова оценка на очакваната отмяна на клаузата за спиране на ограниченията през следващата година, което ще стане на базата на пролетната икономическа прогноза на блока, очаквана през май.
Това означава, че страните, чийто дълг набъбна по време на пандемията, ще могат да продължат с дефицита над ограничението от 3% от производството, без да са застрашени от санкции.
Коментарите на Джентилони са първите конкретни доказателства на ниво ЕС за това как конфликтът в Украйна оказва ефект отвъд границите на страната и дава отражение и върху фискалните политики.
Отмяната на ограниченията заради пандемията разпалиха спора в ЕС за това дали подобен режим, включен в европейското законодателство, не трябва да бъде смекчен, за да отразява схващането, че икономическите политики за растеж са най-добрия начин за намаляване на дълга.
Фискалните насоки, представени от Джентилони в сряда, също показват желанието за намиране на компромис, за да може да се отговори на индивидуалните нужди на отделните държави, без да се прилагат строги ограничения.
Страните членки, които могат да си го позволят, трябва да дадат приоритет на инвестициите, най-вече в дигиталния, екологичния и устойчивия преход, се казва в документа на Европейската комисия, представен от Джентилони. Ударението трябва да бъде поставено на „високото качество на инвестицията“.
В същото време силно задлъжнелите държави – сред които Италия, Гърция, Португалия, Испания и Франция – трябва да продължат да търсят начини да намалят задълженията си.
„Постепенно фискално коригиране при силно задлъжнелите страни членки е необходимо за стабилизиране и след това намаляване на съотношението на дълга“, посочват от ЕК.
По думите на Джентилони цените на енергията са от основно значение за прогнозите.
„Цените се приема, че ще останат завишени през цялата 2022 г.“, заяви той. Това със сигурност ще се отрази на очакваното икономическо разширяване на блока, но няма да му попречи, допълни той.


Изложбата „ЖАРАВА: Нишка през времето“ представя живопис и керамика във Варна
Варна планира дълг за 25 проекта – от ремонти на улици до нови автобуси
Потъна корабът ABLE, поразен от дрон на около 70 морски мили от Бяла
Пускат дясна секция на възлово кръстовище във Варна
Манолова: Проверяваме 11 случая за необосновано повишени цени
Геополитическите промени поставят Европа и България пред стратегически избор
Преходът към QR кодове тревожи търговците с разходи за софтуер и хардуер
Новините в развитие
Украйна подозира, че САЩ ограничават разузнавателната информация
Британският данък върху наследството не е неморален, просто е твърде висок
GAC стъпи на българския пазар с 4 модела
Тревога: До 150 автомобилни завода в Европа са пред затваряне
Bentley Flying Spur беше превърнат в арт шедьовър
Porsche няма да прави електрическа суперкола, защото никой не я иска
Защо при хибридите обявената мощност заблуждава
Предстои най-голямото поскъпване на самолетните билети в историята на Европа
81 случая на жестокост към животни: затвор за двамата подсъдими в Свищов
ЦИК преди вота: Над 11 600 машини ще бъдат използвани
С президентски указ: Йотова освободи българския посланик в ОАЕ
Песков: Русия е готова за диалог за Арктика, но Кая Калас и ЕС отказват
преди 4 години Този списък с "силно задлъжнелите държави" в ЕС е притеснително дълъг. Чудя се кога ли и България ще се присъедини към него. отговор Сигнализирай за неуместен коментар