ЕК "замразява" бюджетните правила и през 2023 г.

Европейската комисия (ЕК) ще поддържа „замразени“ правилата си за дълга и през следващата година, когато фискалната рамка на ЕС трябва да влезе отново в сила според проектоуказание, видяно от Politico.eu.

Насоките, ако останат непроменени, ще са голямо облекчение за Франция, Италия и Испания, които са сред държавите от ЕС с драстично увеличена дългова тежест заради пандемията, отбелязва медията.

Брюксел постави правилата на пауза през март 2020 г., за да могат държавите да посрещнат удара на пандемията без страх от наказание. Идеята беше правилата да влязат отново в сила от началото на 2023 г.

Новото послание на Комисията, накратко: Изпълнителният орган на ЕС ще бъде снизходителен – при условие че правителствата контролират финансите си и започнат да намаляват дълговете си.

Комисията планира да представи своите нови насоки за фискалната политика пред страните членки на ЕС в началото на март, за да могат да започнат да планират своите бюджетни проекти.

Проектът на указание е намек за трудностите при укрепването на т.нар. Пакт за стабилност и растеж след пандемията. Държавите похарчиха много, за да предотвратят масова безработица и фалити на фона на националните блокади, което повиши дълга в цяла Европа.

Пактът ограничава бюджетните дефицити до 3% от икономическата продукция, а дългът – до 60%. Държавите с нива на дълг над този праг трябва да намаляват разликата с 5% годишно.

Отдавна се говори за реформиране на правилата и предложения за промяна бяха внесени това лято. Комисията не вижда причина да прилага изцяло правилата за дълга, тъй като така или иначе те скоро могат да се променят, посочва се в документа.

„В очакване на резултата от прегледа на икономическото управление Комисията няма да наложи показател за намаляване на дълга, както е формулиран в момента“, допълва се в проекта. Комисията ще продължи да наблюдава развитието на дълга в съответствие с изискванията на Договора“, посочва се още в указанието.

Деликатният балансиращ акт на Комисията се усложнява от нарастващите цени на енергията и бързото разпространение на омикрон варианта на коронавируса. Двойният удар подейства като пречка пред растежа до степен, че Международният валутен фонд наскоро понижи прогнозите си за еврозоната тази година с 0,4 процентни пункта до 3,9%.

Икономическият еврокомисар Паоло Джентилони ще представи новата прогноза на ЕК в четвъртък. Тя ще обхваща и нарастващото напрежение между Запада и Русия заради Украйна и продължаващия риск от появата на нови варианти на коронавируса като фактори, които ще влияят на растежа.

Продължаващата несигурност служи като добра причина да се облекчат правилата за дълга.

„Видяхме ефекта от твърде бързото затягане, от мерките за строги икономии, след последната криза преди десетилетие“, коментира Джентилони в реч в Университета Бокони. „Вярвам, че правилата трябва да бъдат реформирани, за да се гарантира, че високите нива на дълг се намаляват по по-постепенен и реалистичен начин, без да се задушава растежът“, допълва той.

Сред най-засегнатите държави са Белгия, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Испания и Португалия, при всички от които дългът е вече над 100% от БВП. Прилагането на правилата, каквито са, би предизвикало нова ера на строги икономии, подобно на политиките след финансовия срив от 2008 г., който тласна еврозоната към дългова криза.

Повторение на ситуацията ще се окаже пагубно за възстановяването на Европа и ще подкопае скъпата битка на континента срещу изменението на климата. Тази реалност предизвика призиви от националните столици и академичните среди да се разхлабят правилата, така че държавите да управляват дълга си, докато инвестират в зелени проекти за намаляване на вредните емисии.

„Осигуряването на постепенна фискална корекция в държавите членки с висок дълг е необходимо за стабилизиране и след това намаляване на съотношението на дълга. Твърде рязката консолидация може да повлияе негативно на растежа и по този начин върху устойчивостта на дълга“, казва се в проектоуказанието на ЕК.

Все пак Комисията планира да бъде по-строга в прилагането на 3-процентния таван на блока за годишните бюджетни дефицити, освен ако държавите не могат да демонстрират как планират да овладеят разходите си.

Страните от ЕС рискуват да предизвикат процедура за прекомерен дефицит, ако нарушат правилото.