На този етап влизането в еврозоната не е застрашено, защото ще изпълним последния критерий за инфлацията с данните от ноември или декември. След това е моментът да се поиска извънреден конвергентен доклад, който ще трябва да борави с данните от бюджета за 2023 г., защото тези за 2024 г. няма да са още налични. Това каза икономистът Георги Ганев пред БНР.
Той коментира изпълнението на бюджета за 2024 г., като посочи, че в ситуацията има „сива зона“ и е възможно до края на годината финансовият министър да се сблъска с проблеми.
Според Ганев, който беше част от 49-ото Народно събрание, приело финансовата рамка за тази година, твърденията, че приходната част върви зле, не отговарят на истината, с изключение на евентуално заложените приходи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
„Там две политически сили – силово, не чрез демократичните средства за гласуване, а чрез изтръгване на кабели, причиниха тази щета на българския бюджет“, каза той.
По думите му обаче това няма да повлияе на приходите на начислена база.
„Другото проблемно място за приходите е неизпълнението на заложените неданъчни приходи – приходите от собственост и дивидентите на държавните предприятия, които те плащат в бюджета. Голяма част на неизпълнението там се дължеше на едно решение на парламента, което забраняваше на Министерския съвет да събере дивидент от печалбата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за 2023 г. Това решение на парламента на 3 октомври беше съборено от Конституционния съд и обявено за противоконституционно“, припомни Ганев.
За него големият проблем е в разходната част и по-специално – в разходите за персонал на държавната администрация.
"Бюджетът беше приет в края на 2023 г. В началото на 2024 г. парламентът прие няколко увеличения на разходи по тази линия, без изобщо да ги осигури бюджетно. Това бяха 3 увеличения – на заплащанията в армията, във ВУЗ-овете и в МВР, с огромни проценти. Ако има някакъв проблем в момента, той се дължи на тези хора, които след приет бюджет, без да го обезпечат финансово, гласуваха тези увеличения на разходите“, заяви Ганев.
Икономистът припомни, че приетият в края на 2023 г. бюджет беше определен като „напрегнат“ заради оптимистично планираните приходи и липсата на големи буфери в бюджета. Евентуално неизпълнение обаче той си обясни именно с приетите в началото на годината непредвидени разходи.
Все пак Ганев не очаква проблем с дефицита предвид обявените данни от финансовото министерство към края на септември.
Той определи за правилно решението на служебния министър на финансите Людмила Петкова да внесе бюджет за 2025 г. и припомни, че това е задължение по Закона за публичните финанси.
„Тя се опитва да предпази долнопробни популистки заигравания през бюджета с предизборна кампания за евентуални следващи избори. Никак не е проста тази ситуация откъм финансово министерство и политически не е проста“, каза Ганев.


Всеки втори млад човек у нас живее в пренаселено жилище
България изхвърля 109 кг храна на човек годишно: как се вписваме в европейската картина
Сметище изникна върху гробове в Централните гробища – Варна
Плащаме 80% по-скъпо брашно от гърците
България предава на Гърция 48 исторически реликви срещу тленните останки на цар Самуил
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 2
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 1
Г. Попов: Терминът свръхпечалба не съществува, държавата атакува "белия" бизнес
Lindt понижава цените поради спад в търсенето на шоколад
Четири сценария за наследник на Кристин Лагард начело на ЕЦБ
Renault Initiale - забравеният прототип с V10 от Формула 1
Tesla огложи представянето на Roadster с две седмици
Китайски луксозен SUV се запали заради чужда батерия
Volkswagen разкри дизайна на електрическия Tiguan
Механик натрупа 7000 eвро глоби с кола на клиент
Роди се бебето на Дилън Спраус и Барбара Палвин
Очаквано: Александър Димитров подаде оставка след срама срещу Естония
Обиден футбол: Естония изпусна клета НУЛгария, време е за оставки!
Лий Райън от Blue ще става баща за седми път