В американския дълг вярваме! Но докога?

Националният дълг на Америка би ужасил Роналд Рейгън. Когато през 1981 г. той наследи дълг на прага на 1 трлн. долара, той описа този проблем като „буквално отвъд нашето разбиране“.

„Можем да оставим децата си с невъзстановим огромен дълг и разбита икономика, или можем да им оставим свобода в земя, където всеки човек има възможността да бъде това, което Бог е предвидил да бъде“, каза Рейгън в първото си телевизионно обръщение за икономиката, пише Bloomberg.

Бързо да се върнем в настоящето, в което общият федерален дълг на Америка наскоро премина 36 трлн. долара – по-голям по размер от цялата икономика.

През последните четири десетилетия кратки периоди на ентусиазъм за намаляване на дефицита бяха победени от до голяма степен двупартийното желание за преразход. Най-изненадващото е малката цена, която САЩ плащат за непредпазливостта си.

Децата, за които Рейгън се тревожи в началото на 80-те години на XX век, сега са на 40-50 години и се справят много по-добре от очакваното. Ипотечните лихви са по-малко от половината от нивата от 1981 г., като тогава президентът обвинява растящия дълг за нивата им. Инфлацията пък е около една четвърт по-висока. Чуждите кредитори продължават масово да купуват американските държавни облигации и да финансират дефицита.

Това, което политиците от 80-те години на миналия век не оцениха особено, е изключителното доверие, което кредиторите имат в способността на Америка, като най-голямата икономическа и военна сила в света, да изпълни обещанията си. На академичен жаргон тази вяра е част от това, което често се нарича „прекомерна привилегия“. Чуждестранни субекти по света търгуват с долари и спестяват в лихвоносни ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ, което подхранва постоянна оферта за американски активи и намалява разходите по заемите на страната.

Терминът датира от 60-те години на миналия век, от Валери Жискар д’Естен, тогавашен финансов министър на Франция и по-късно президент. Той първи коментира как САЩ са постигнали несправедливо предимство.

Оттогава прекомерната привилегия стана още по-вкоренена в глобалната финансова психика, тъй като САЩ излязоха от Студената война като световна суперсила. Американските финансови пазари станаха по-дълбоки и по-доминиращи, а инфлацията на практика изчезна за период от 40 години.

Графика: Bloomberg

Прекомерната привилегия позволява на САЩ да харчат над възможностите си и действа като възпиращ фактор за враждебните страни, които знаят, че САЩ могат да вървят спокойно по своя път към победата във всяка война на изтощение. Тази вяра обаче не е непоклатима. Това зависи от способността на инвеститорите да разберат предстоящите рискове и доверието им в политическата система за възстановяване на фискалното равновесие, преди да се развие някаква криза.

Прекомерната привилегия помогна на САЩ да избегнат изправянето пред проблема с дефицита през по-голямата част от 2010 г. Това е и причината, поради която ситуацията внезапно се усеща като по-опасна, тъй като Вашингтон се впуска в още една година на огромни бюджетни дефицити. Конгресът, същевременно, не изглежда да е съсредоточен върху намирането на начини за свиване на дефицита, а политиците – да очертаят реалистичен път и надежден график за намаляването на дълга и дефицита.