Бюджетната комисия прие тримесечната „кръпка“ на приходите и разходите

Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене с пълно единодушие предложения от Министерския съвет Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г., който да регламентира неясните моменти от финансовата рамка до приемането на редовен бюджет.

Предложението беше гласувано като последна точка в амбициозното първо заседание на комисията, което включваше първоначално 11 точки, сред които още изслушване на финансовия министър Людмила Петкова, предложения за промени в четири данъчни закона, бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО), както и законопроекта за държавния бюджет за 2025 г.

В крайна сметка обаче по предложение на Павела Митова от „Има такъв народ“ (ИТН) от дневния ред отпаднаха почти всички точки извън изслушването на финансовия министър, част от законопроектите за изменение и допълнение на Закона за ДДС и законопроекта за приходите и разходите.

„Това, което виждаме, е не само предвидимо, а беше предвидено“, каза депутатът от ПП-ДБ Асен Василев и бивш финансов министър, който беше определен от председателя на Народното събрание Наталия Киселова за ръководител на комисията.

По думите му се наблюдават хаос в разплащанията с общините, проблем с компенсациите за електроенергия за бизнеса, хаос със заложени параметри в бюджета от 2024 г. и спиране на ваучерите за храна, както и потенциални проблеми с данъчните облечения за деца, еднократната помощ при раждане, с майчинските за втората година.

„Всичко това можеше да бъде избегнато, ако въпросният закон беше внесен с бюджета. Министерство на финансите много добре знае, че внасяйки бюджет на 13 декември, няма как той да бъде приет до 30 декември“, категоричен беше Василев.

Той подчерта, че комисията ще направи всичко възможно проектът да бъде приет максимално бързо и първото му четене в пленарна зала да бъде още в рамките на тази седмица със съкратени срокове за предложения, за да може максимално бързо да бъде приет.

Удължителният закон винаги е една кръпка, каза Василев.

По думите му, ако няма редовно правителство и няма приет бюджет, докато се завърши „рулетката с мандатите“ и в рамките на това Народно събрание не бъде сформиран кабинет, това значи, че редовен бюджет може да се приеме най-рано с дата 1 август. Според прогнозите му тогава изборите биха били през април, а кабинет би заработил най-рано през май.

„Моята молба е в максимално кратки срокове да се помисли как да приемем бюджет, за да не оставим държавата без бюджет до август“, каза той.

Служебният министър на финансите и вицепремиер Людмила Петкова отхвърли критиките към правителството за късното внасяне на законопроекта за бюджета и предложенията за приходите и разходите. Тя посочи, че не е имало как проектът за тримесечната рамка да бъде внесен по-рано, защото е изисквал „технологично време“.

„За да водим днес този разговор и внесеният проект на закон за държавния бюджет за 2025 г. да изглежда по този начин, проблемът идва не от тази или от миналата година, а е системен проблем в последните 3-4 години“, каза Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС и призова към проява на разум от всички политически сили и сформиране на правителство „час по-скоро“.

По време на дискусиите по проекта за приходите и разходите депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров коментира възможността в законопроекта с решение на Министерския съвет да могат да се финансират капиталови разходи. Според него това дава много широки права на правителството да финансира „каквито иска“ капиталови разходи, и призова подобни разплащания да стават след решение на Народното събрание.

Людмила Петкова уточни, че според нея подобни разходи не бива да се финансират до приемане на бюджета, но има такива, свързани с отбраната, които трябва да бъдат платени до февруари. Тя апелира към възможно най-бързото приемане на бюджета за 2025 г. След въпрос от страна на Димо Дренчев („Възраждане“) Петкова уточни, че предложеният законопроект може да важи само 3 месеца, защото така е регламентирано в Закона за публичните финанси, но при нужда Народното събрание може да удължи действието му.

По време на дискусиите в подкрепа на законопроекта се изказаха представители на работодателски организации. Те обаче призоваха за разрешаване на въпроса с компенсациите за електроенергия за бизнеса, като подчертаха, че без тях има риск от повишаване на цените „на всичко – не само на хляба и на лекарствата“, и че това ще се отрази не само на критериите за еврозоната, но и на всички български граждани.

Същевременно Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) сигнализира за проблеми с плащанията на текущите субсидии на общините, трансферите за снегопочистване и средствата за ръста на минималната работна заплата, както и средствата от капиталовата програма за общински проекти. Тя поиска да се даде възможност общините да приемат свои разчети за разходите, включително за капиталовите, за да могат да обявят обществени поръчки  в очакване на държавния бюджет.

Людмила Петкова припомни, че се налага да се спази чл. 87 от Закона за публичните финанси за разходи до размера на приходите за съответния период, а в противен случай би се стигнало до неконтролируемо раздуване на разходите.

Гласуването на предложения законопроект беше последна точка от днешното заседание на бюджетната комисия. По-рано през деня Людмила Петкова отново изложи аргументите си в подкрепа на предложения от Министерството на финансите бюджет за 2025 г. Членовете на комисията отхвърлиха възможността за връщане на нулева ставка на ДДС за хляба и брашното и отхвърлиха понижаването на ДДС за лекарствата на 9%.