КНСБ не вижда „бюджетен апокалипсис“, нито дефицит от 18 млрд. лв.

Притеснителни са непрекъснато излаганите в общественото пространство мнения през последната седмица, че ситуацията с публичните финанси на страната е апокалиптична, се заявява в позиция на КНСБ, публикувана в сайта на синдиката. Според тях така се създава усещането, че постигането на дефицит до 3% от БВП е „или нерешима задача, или би могла да се осъществи с цената на големи обществени „жертви“.

„Подобно твърдение не стъпва на реалните параметри, при които се позиционира финансовата рамка на страната и създава изкуствено напрежение в множество сфери“, посочват от синдиката.

От Конфедерацията заявяват, че 18 млрд. лв. е не дефицитът, а размерът на допълнителните разходи, които трябва да се направят в държавния бюджет за 2025 г. спрямо приходите от този през 2024 г. на база действащото законодателство. Според синдиката обаче в тях не са включени очакваните приходи от ръста на БВП през 2025 г., който според оценки на Министерството на финансите и БНБ ще са около 215 млрд. лв.

„Това означава, че при 40% преразпределителна тежест на приходите като дял от БВП, по тази линия, само от естествения ход на икономическите процеси в страната, би трябвало да постъпят допълнителни приходи от поне 5,6 млрд. лв., които към момента не се вземат предвид. Така истинският дефицит не е 18 млрд., а около 12,4 млрд. лв.“, посочват от синдикалната организация.

КНСБ отбелязва и че при прогнозен брутен вътрешен продукт (БВП) за 2025 г. в размер на 215 млрд. лв., максимално допустимият дефицит през настоящата година е 6,45 млрд. лв., а не 6 млрд. лв., както се твърди.

„В този смисъл задачата пред министъра на финансите е да предложи комбинация от допълнителни приходи и/или намалени разходи в размер на не повече от 5,95 млрд. лв. Тя може да бъде решена чрез политики за допълнителни данъчно-осигурителни приходи и/или европейски средства и/или за евентуално по-скромен ръст на част от разходите, които бяха представени от служебния кабинет“, заявяват от КНСБ.

Синдикатът намира за притеснително и оттеглянето на проектозакона за държавния бюджет, внесен от служебното правителство, като посочва, че приетият закон за приходите и разходите не е в състояние да отговори „в необходимата степен на нужните публични разходи“.

Според Конфедерацията има възможност да се използва буфер от капиталовата програма, в която са заложени нереалистично високи разходи.

„През 2024 г. успяхме да реализираме едва 6,4 млрд. лв. от капиталовите разходи при планирани 10,1 млрд. лв. На този фон в Бюджет 2025 бе планирана капиталова програма в размер на 14 млрд. лв., което е над два пъти от реалното изпълнение за 2024 г. Очевидно е налице съществен буфер“, посочват от КНСБ. И уточняват, че стойностите на заложените разходи са резултат и от допускане, че бюджетната и календарната година съвпадат, като по тази причина също е налице обективна вероятност да се променят голяма част от разходните параметри.

Съмнения относно дефицита за първите три месеца на 2025 г. 

„За нас изглеждат нелогични представените през предходната седмица прогнозни изчисления на МФ по отношение на очакванията за бюджетен дефицит през първите три месеца на годината. Обявените конкретни числови параметри по месеци стъпват единствено на взаимоотношенията в рамките на републиканския бюджет, изключвайки останалите елементи от КФП. Трябва да се подчертае, че бюджетното салдо на България се определя на базата на цялата консолидирана фискална програма, а не на отделни елементи от нея. Изложените стойности представят само определена част от картината с финансовата рамка през първите три месеца на 2025 г.“, заявяват още от КНСБ.

Експертите от организацията се позовават на чл. 87 от Закона за публичните финанси, според който разходите за съответния месец са до размера на приходите за същия период на предходната година, в случая 2024 г.

„От изложените данни от МФ става ясно, че текущите плащания, които са пряка връзка на миналогодишно реализирания резултат, не трябва да превишават постъпленията през 2025 г., които номинално са по-високи всяка календарна година“, коментират от синдиката и призовават към по-детайлно обяснение относно очакванията за бюджетен дефицит за първото тримесечие.

„Категорично не приемаме създаването на излишна тревога и говоренето, че предстои „бюджетен апокалипсис“. Подобни твърдения не отговарят на действителността и създават несигурност у всички работещи“, заявяват от КНСБ. И настояват за публичен дебат относно данъчно-осигурителните политики, реалистично планиране на разходите без намаляване на средства за пенсии и заплати и защитават ръст на доходите в Бюджет 2025 от минимум 10%.

Обяснението на Министерството на финансите 

Според изчисленията на Министерството на финансите за първите три месеца на 2025 г. се очертава дефицит от около 3,634 млрд. лв., като само за януари той е от 407 млн. лв. Бившият финансов министър и депутат от ПП-ДБ Асен Василев заяви, че всяка година от последните четири през януари се формира излишък и би искал да види данните от бюлетина на МФ (данните по Консолидираната фискална програма), за да разбере откъде идва дефицитът.

Министерството на финансите изпрати съобщение до медиите, в което заявява, че „Господин Василев допуска неточност при боравенето с данните за приходите в анализа на Министерството на финансите (МФ) за периода януари – март 2025 година“.

Те подчертават, че анализите им стъпват на държавния бюджет, а не на консолидираната фискална програма (КФП), като целта е да се оценят прогнозните параметри спрямо изискването на чл. 87, ал. 1 на Закона за публичните финанси (ЗПФ), като отбелязват, че „разходите и трансферите по държавния бюджет се извършват в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, като се отчитат влезли в сила актове на Министерския съвет и Народното събрание при условията на неприет Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година“.

Именно на тази база министерството очертава недостиг, но към това е и критиката, отправена в позицията на КНСБ.

„В оценките по държавен бюджет, включително и за данъчните приходи, не се включват бюджетите на ДОО и НЗОК, където постъпват приходите от осигуровки“, посочват от финансовото министерство, като допълват, че за януари 2023 г. и 2024 г. действително се отчита излишък по КФП, но и за двете години по държавен бюджет е наличен дефицит – съответно в размер на 260 млн. лв. за януари 2023 г. и 246 млн. лв. за януари 2024 г.