Данъкът върху богатството и урокът на Норвегия: оставете някои милионери да си тръгнат

Проучване на агенция Response за вестник Aftenposten, проведено точно преди изборите през септември, показа, че 39% от норвежците искат данъкът върху богатството да бъде запазен или увеличен, 23% искат да бъде намален, а 28% призовават за премахването му.

Норвежкото правителство на Работническата партия иска да постигне широко споразумение за данъчна реформа през следващите две години, като кани всички партии на преговори. Уловката? Данъкът върху богатството остава – в някаква форма.

Аргументи „против“: изтичане на капитал и замразяване на стартъпите

Критиците твърдят, че моделът наказва местните собственици и рискува да опустоши предприемаческата база на Норвегия.

„Системата за данък върху богатството затруднява компаниите да се конкурират с останалата част от света“, смята Кнут-Ерик Карлсен, който е натрупал състояние от добавки с рибено масло и наскоро се е преместил в Швейцария.

За разлика от Швейцария, Норвегия облага капиталовата печалба и налага по-високи данъци върху труда от средните в ОИСР.

Около 40% от емигрантите са собственици на фирми, според изследователката от Принстън Кристин Бландхол, която оценява, че последните промени в данъчното облагане ще намалят производството на Норвегия с 1,3% в дългосрочен план. Други смятат, че данъкът затруднява работата на фирмите.

Данъкът върху богатството е особено болезнен за основателите на стартъпи, които плащат ставка върху капитала си много преди да реализират печалба.

Аре Траасдал напуска Норвегия през 2000 г., за да продава европейски мобилни технологии в САЩ, а по-късно основава и продава няколко технологични компании, включително приложението, известно днес като iHeartRadio.

„Нямаше никакъв шанс да успея да изградя в Норвегия това, което изградих в САЩ“, казва той.

Норвегия е една от страните в Европа с най-ниско ниво на рисков капитал като дял от БВП – половината от това на Швеция и далеч зад САЩ, показват данни на ОИСР.

Наследници често напускат страната, преди да поемат контрол над акции. Лоранс Одфел, който сега живее в Сингапур, казва, че ако беше останал, можеше да загуби контрола над корабната си компания по време на спада, последвал световната финансова криза от 2008 г.

„Нямаше да позволя компанията ни да потъне под мое ръководство заради липса на капитал“, казва той.

Може ли моделът да бъде повторен, или е чисто норвежки?

Досега никоя друга страна не е поела по пътя на Норвегия.

Френските законодатели отхвърлиха привлеклия вниманието на медиите 2% налог върху богатство над 100 млн. евро, като вместо това предпочетоха по-ограничена такса върху лични активи, част от холдингови компании – мярка, която се очаква да донесе едва 1 млрд. евро.

От другата страна на Ламанша, британското лейбъристко правителство отхвърли официален данък върху богатството, но настоява, че ще продължи да се обляга на „най-богатите“.

Италия, от своя страна, се противи на увеличаването на данъците върху наследството, но тихо затяга плоския си режим за богатите чужденци.

Междувременно милионерите продължават да показват мнението си за закона. Норвегия е напът да загуби още 150 души тази година – значителен отлив за страна с едва 5,6 млн. души – според Henley & Partners, която консултира богати клиенти по въпроси, свързани с преместване, и New World Wealth, която черпи информация от публични източници, включително LinkedIn.

Великобритания оглавява световната класация с 16 500 очаквани напускания след премахването на данъчните облекчения за чуждестранни жители. ОАЕ, САЩ и Италия са сред най-големите печеливши.

Социалното сближаване и петролното богатство на Норвегия може да направят модела ѝ труден за копиране. Но според икономистите това показва, че всеки такъв данък е свързан с компромис с икономически и политически измерения.

„Липсата на данък върху богатството води до по-голяма неравенство, а наличието му означава по-малко капитал за стартиращи компании“, каза професор Иаконо от NTNU. „Политиката трябва да намери баланс.“