Борис Джонсън спечели, без да победи

Борис Джонсън, или по-точно Александър Борис де Пфефел Джонсън, вероятно си е задавал през последните дни класическия Хамлетов въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш“. Още в своята Алма матер в Оксфорд консерваторът се е откроявал като победител в ораторските битки. Като британски министър-председател той се занимава с политически щуротии от 2019 г. Снощи 57-годишният премиер оцеля след опит за „дворцов преврат“ от собствената си фракция на торите. 211 гласа за него, 148 гласа против. Не е достатъчно за вот на недоверие, но не е достатъчно и за вот на доверие.

Кадрите и лъжите около партитата на "Даунинг стрийт" 10 по време на пандемията се оказаха „твърде много“ за твърде много праволинейните членове на неговата партия. Хората го освиркаха. Той остава на поста само защото промяната на лидера сега изглежда неподходяща заради войната в Украйна. Джонсън казва: „Най-доброто тепърва предстои". Но точно това не вещае нищо добро.

Поддръжниците му използваха два аргумента, за да убедят депутатите от Консервативната партия да оставят министър-председателя на поста му. Войната на Русия срещу Украйна правила смяната на правителствения ръководител неподходяща. Освен това по време на мандата си той бил постигнал големи политически успехи. Споменаването на управлението на пандемията в този списък на успехите е или признак на голяма наглост, или на ясно изразена загуба на реалност.

Именно политиките на Джонсън по време на пандемията допринесоха значително за разочарованието от талантливия популист. Във Великобритания умираха несъразмерно повече хора, отколкото другаде, тъй като първоначално опасностите бяха омаловажени. С напредването на събитията на Джонсън му липсваше смелостта да се справи с непопулярността, която характеризира великия политик, какъвто той е по собствена оценка. И тогава се появи PartyGate.

Безсрамното пренебрегване на наложените от самия него правила и публично изречените неистини, които излязоха наяве в процеса, накараха достатъчен брой депутати от Консервативната партия да инициират вот на недоверие. Това само по себе си означаваше значително отслабване на позицията на премиера. Неговата „победа" срещу 148-те депутати, които гласуваха за оставката му, е класическа пирова победа.

Още преди обявяването на резултата поддръжниците на Джонсън призоваваха партията да се обедини отново. Точно това се чуваше от поддръжниците на Тереза Мей, когато предшественичката на Джонсън спечели вота на недоверие с голямо мнозинство. Резултатът на Джонсън обаче е дори по-лош. Победата на Мей не ѝ донесе нищо добро. А сега има дори заплаха от „гражданска война" в партията. Ето защо не е вероятно Джонсън да се справи по-добре, въпреки че трябва да се признае, че Джонсън е далеч по-добър „продавач" на себе си, отколкото беше Мей.