Когато ръководителят на училищния хор внезапно трябва да дирижира симфоничен оркестър

Поне противниците на политическия „мейнстрийм" се радваха на Лиз Тръс - за известно време. Стоически и с бунтарски блясък в очите новият британски премиер се противопостави на широкия консенсус, който всички правителства на торите през последните години - въпреки Brexit - повече или по-малко следваха. Това означаваше, че държавата обикновено трябва да поеме повече задачи, за които трябва да се правят икономии другаде или да се плащат от гражданите. Това означаваше също, че политиката трябва да бъде социално справедлива или поне да изглежда така. Тръс осмя почти веднага това като остаряла „ортодоксалност", насочена срещу растежа, поради което малцината ѝ, видимо намаляващи, последователи я възприемаха като смел новатор, а останалите - като отклонение пред бърза политическа смърт.

След пет седмици на поста мисията ѝ може да се определи като провал. Финансовите пазари отхвърлиха нейния - слабо обоснован и съмнително финансиран - обрат, който незабавно доведе до повишаване на лихвените проценти за кредитополучателите на недвижими имоти, т.е. за хората, които торите причисляват към основната си избирателна база. В продължение на дни Тръс падаше все по-ниско и ниско. Първо тя оттегли централния елемент на своя „план за растеж" - намаляването на горната данъчна ставка, след това обяви смяна на финансовия си министър и допълнителни корекции в програмата си.

И така - Тръс е на поста британски министър-председател само от няколко седмици и въпреки това изглежда, че скоро може да загуби мястото си на „Даунинг стрийт“ в Лондон. Някак си изглежда така, сякаш директор на училищен хор изведнъж се е опитал да дирижира симфоничен оркестър. Навсякъде всичко звучи фалшиво – факт, който се демонстрира най-добре именно от Джеръми Хънт. Той изхвърли на бунището колосалния пакет за намаляване на данъците на своя шеф - решението било неизбежно, за да се възстанови икономическата стабилност в страната. Вчера Хънт директно заяви: „Ще отменим почти всички данъчни мерки, обявени в Плана за растеж преди три седмици“.

По-ниските данъци били от съществена загриженост на Консервативната партия, казва финансовият министър. „Но финансирането им с дълг в днешната икономическа обстановка е неоправдано". 

Малцина вярват, че нещата отново ще се подобрят само заради присъствието на Хънт. Мерките му може и да успокояват пазарите, но те не допринасят за стабилизирането на правителството. По-скоро объркването се увеличи. Хънт, който сам се провали като претендент за председателския пост в партията, подкрепи съперника на Тръс - Сунак, който има противоположна икономическа политика. Радикалните икономически либерални идеи на министър-председателя, към които тя казва, че иска да се придържа, сега се изпълняват от заклет противник на „тръсономиката". Именно затова всичко звучи фалшиво. Като при дирижиран от неук диригент огромен, професионален хор. 

Това, което погуби Тръс, бяха не толкова нейните либертариански инстинкти, които имат поддръжници в Консервативната партия. По-скоро липсва професионална подготовка и такт. Тръс дължи поста си не на британските избиратели, дори не на собствените си депутати, а на малко над 80 хил. партийни членове. Това е твърде слаба основа, за да се преобърне с главата надолу политическият курс, заради който партията спечели изборите преди по-малко от три години. 

Но Тръс трябваше да научи и втори урок. Въпреки Brexit британското правителство не се радва на неограничена свобода на действие. Там, където ЕС вече не може да протестира, се намесват „пазарите".  

Сега инвеститорите са спокойни, а Тръс е притеснена, както защото поддръжниците ѝ се топят, така и защото Хънт може да се окаже много надежден. И да я замести начело на кабинета.