Brexit изяжда децата си

Степента на политическия хаос, в който се намира Великобритания в момента, се вижда ясно от няколко цифри: само след шест катастрофални седмици при управлението на Лиз Тръс Консервативната партия трябваше да сложи на двойния пост на партиен лидер и министър-председател бившия финансов министър Риши Сунак. С него страната получава третия си правителствен ръководител в рамките на три години. Ако Сунак смени и финансовия министър, който в момента e Джереми Хънт, страната ще получи четвъртия си нов финансов министър от юли насам.

В икономическо отношение нещата не изглеждат много по-добре: Островът върви към рецесия, инфлацията е над 10 процента, частният дълг бързо нараства, а неотдавна - за пореден път - страната се оказа на косъм от пълна финансова криза. Държавният дълг е най-висок от 60 години насам. Понастоящем международните кредитори оценяват рейтинга на Обединеното кралство подобно на тези на Италия и Гърция.

На пръв поглед Великобритания понастоящем страда от последиците на многобройни международни катаклизми - подобно на много други страни. Фактът, че тези изкривявания засягат Обединеното кралство толкова силно, има една основна причина: Brexit, пише в свой коментар за Die WirtschaftsWoche Саша Застирал. 

Настоящите спорове в управляващата партия на торите несъмнено могат да се обяснят с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. От катастрофалния референдум за ЕС преди шест години в партията се разгаря спор за това за какво се предполага, че ще е полезен Brexit. По този въпрос партията се разделя на няколко групи, които едва ли могат да бъдат по-различни.

Много от бившите привърженици на ЕС сред торите се оказаха на политическото бунище най-късно от встъпването в длъжност на Борис Джонсън през 2019 г. и почти нямат какво да кажат. Повечето от тях отдавна са се примирили с напускането на ЕС и в най-добрия случай се застъпват за по-мек курс на Brexit. Много от тях принадлежат към умерената група One Nation около Том Тугендхат и Дамиън Грийн.

Междувременно сред поддръжниците на Brexit има група, която може да се определи като носталгична. Те искат завръщане към "британските ценности" и подчертават значението на парламентарния суверенитет, който според тях е застрашен от членството в ЕС.

Срещу тях се изправят хардлайнерите на Brexit в десния край на партията, с фигури като Джейкъб Рийс-Мог, Стив Бейкър и Суела Браверман. Те са подкрепяни от съмнително финансирани десни либертариански мозъчни тръстове. Общата им цел е премахването на всички останали елементи на социалната пазарна икономика и преминаването към радикално пазарен модел. Неуспешните усилия на Лиз Тръс в областта на икономическата политика могат да се обяснят с идеите, разпространявани от тези групи.

През 2019 г. към партията се присъединиха сравнително голяма група консервативни депутати от бившите крепости на лейбъристите в Северна Англия. Много от тях са от икономически слаби региони. Там много хора гласуваха за Brexit на референдума за ЕС в знак на протест срещу правителството на тогавашния министър-председател Дейвид Камерън. Тези депутати настояват за икономическа подкрепа за своите региони от правителството в Лондон.

Дейвид Камерън, който водеше кампания за оставане в ЕС в навечерието на референдума, бързо разбра след гласуването за напускане през лятото на 2016 г., че няма да може да запази партията и подаде оставка. Той беше, ако щете, първата политическа жертва на Brexit. Неговата наследница Тереза Мей години наред се опитваше да постигне компромис в преговорите с ЕС. Хардлайнерите на Brexit сред торите обаче торпилираха плановете ѝ при всяка възможност. Когато през лятото на 2019 г. парламентът гласува против споразумението на Мей с ЕС за Brexit, видимо изтощеният министър-председател напусна поста си.

Като министър-председател нейният наследник Борис Джонсън успя да помири различните групи в партията, като даде обещания във всички посоки. Той се опита да зарадва крайнодесните с (по всяка вероятност незаконни) депортации в Руанда на търсещи убежище и създаването на безмитни зони. На северните депутати той обеща стратегия за "изравняване", т.е. за "подобряване" на техните региони чрез инвестиции, което трябваше да намали силния икономически дисбаланс в страната. Той успокои носталгиците с многобройни призиви за „глобална Великобритания".

Въпреки това повечето от тези декларации за намерения бяха само на думи. Когато Джонсън се препъваше от скандал в скандал, все по-раздразнените депутати го принудиха да подаде оставка това лято. Фактът, че именно Джонсън бе смятан за човек, който имаше шанс да се върне на предишната си работа, допълва картината на страната, която става все по-неуправляема.