Посещението на Байдън показва пропуските на Европа

Няколко дни преди годишнината от руското нахлуване 80-годишният президент на САЩ Джо Байдън пътува незабелязано от обществеността до Киев десет часа с влак от Полша на изток заедно с екипа си. Той прегръща украинския президент, докато в Киев вият сирени. И най-късно сега става ясно: американците са тези, които водят Запада в тази криза. Те са доставили най-ефективните оръжия досега, най-точните разузнавателни данни, те водят решаващите политически преговори. А сега, в критичния етап на войната, възрастният американски президент се движи из Киев до Зеленски на фона на виещи сирени.

Това са месеци, в които се ровим в историята, за да разберем как стана така, че военните експерти сравняват позиционните битки за Бахмут със сраженията на Западния фронт през Първата световна война. Беше ли грешка споразумението от Минск с Русия на Путин? Как Германия можа да държи толкова дълго време на „Северен поток 2" и доставките на руски газ? И защо светът остана безучастен, докато руската армия хвърляше бомби върху цивилни в Сирия, коментира в материал за Die Zeit Паул Мидълхоф. 

Изненадващото посещение на президента на САЩ Джо Байдън в Киев обръща страницата на още една глава от най-новата история. В тази глава, която обхваща годините от 2016 до 2020 г., Доналд Тръмп управляваше Съединените щати. Той се обяви против НАТО, наричайки го "остарял", обвини европейците и особено Германия, че просто се крият зад американските гаранции за сигурност и правят малко за собствената си отбрана. Във вътрешнополитически план той огъна (все още не е ясно дали и нарушава) съществуващите закони и конвенции, назначавайки радикални конституционни съдии и флиртувайки с етнонационалистически екстремисти.

Липса на стратегическа автономия

Понастоящем в Европа все повече нараства разбирането, че на САЩ вече не може да се вярва безрезервно. Че си имаме работа с политически нестабилна страна, непредсказуема, световна сила в упадък. 

„Времената, когато можехме напълно да разчитаме на другите, са отминали" - така звучеше тогава германският канцлер Ангела Меркел. Европейците взимат решение: да станат по-независими от САЩ - във военно, икономическо и политическо отношение. Да не бъдат повече във властта на капризите на американците, независимо дали под формата на защитни мита, ограничения за влизане или намалени разходи за отбрана. Стратегическа автономия - това е целта на ЕС оттук нататък. 

Но какво стана с тази резолюция? Какво стана със стратегическата автономия на Европа след Тръмп, но особено след тази първа година на война? 

Европейците все още не са постигнали целта си. Олаф Шолц, Еманюел Макрон и Борис Джонсън също бяха в Киев през изминалата година, те също доставят оръжия, те също (Джонсън междувременно беше сменен) призовават Путин в телефонни разговори да прекрати войната. Те претендират за „лидерска роля", Германия обяви „прелома на времето", прие доста над един милион бежанци. И все пак, когато става въпрос за координиране на подкрепата за Украйна, континентът не гледа първо към Брюксел. А към Вашингтон.

САЩ все още не са преодолели тръмпизма

И в това се крие пропуск. Защото дори и администрацията на Джо Байдън да е успяла досега да координира доставките на оръжие и да прокара огромни бюджети за помощи през Конгреса: САЩ не са се консолидирали, не са оставили кризата зад гърба си, страната не е преодоляла тръмпизма. Възможно е през следващата година за президент да бъде избран друг тръмпист - може би дори самият Тръмп. И с него (малко вероятно: с нея) да се върнат външната агресия и изолационизмът. Затова европейците не трябва да се отказват от целта за стратегическа автономия. Тя не е остаряла, защото опасността от разпадаща се Америка не е прогонена.  

И все пак пътуването на Байдън до Киев сочи пътя напред в системния конфликт „демокрация срещу авторитаризъм": все по-параноичният руски президент кара бившия си кетъринг специалист Евгений Пригожин да изпрати десетки хиляди наборни затворници в украинската провинция и да им заповядва да извършват всякакви зверства. Неговият 80-годишен опонент застава до своя съюзник Зеленски след десетчасово пътуване с влак в президентския дворец и обещава на Украйна подкрепа – „колкото е необходимо". 

Този контраст противопоставя всички авторитарни и евроскептични изкушения от последните години - Brexit, възходът на френската дясна радикална партия на Марин Льо Пен, а също и романтичното преобразяване на Русия в част от германската общественост - на убедителната алтернатива: либералната, кооперативна демокрация от западен тип, заключава Мидълхоф.