Дефолтът по американския дълг е възможен заради политическото разделение

Как да оценим възможността за дефолт от една от най-важните държави в света? Има ли наистина вероятност да се случи нещо толкова лудо като това? Какви могат да бъдат последствията? На тези въпроси е невъзможно да се отговори. Това не е така, защото става въпрос за събитие от типа „черен лебед“, тоест нещо невъобразимо. Дефолтът на САЩ попада вместо това в широката категория „известни неизвестни“ - непредвидимо, силно въздействащо събитие. Финансовата криза от 2007-2009 г., пандемията и инвазията на Русия в Украйна бяха от този вид, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Такива събития е невъзможно да се предвидят поради тяхната рядкост и сложността на причините за тях. Не знаем достатъчно, за да предвидим кога и под каква форма ще се появи следващата пандемия, кога и къде някой ще започне война или дали американските политици ще унищожат доверието, изграждано от тяхната страна в продължение на векове. И все пак знаем, че подобни шокове се случват. Те са част от нашата реалност.

И така, какво да кажем за тази конкретна заплаха? Не е нормално една държава да има законодателен бюджет и отделно разрешение за дълга, който този бюджет включва. За САЩ това беше продукт на военни нужди: преди 1917 г. Конгресът трябваше да разрешава всеки отделен заем. Досега таванът на дълга на САЩ винаги е бил повишаван, когато е необходимо. Това очевидно се е случвало около 90 пъти.

Разумните хора биха заключили, че таванът е глупост. Но той не е нерелевантен. Все по-често републиканците смятат тавана за лост срещу разходите, но не и, трябва да се подчертае, срещу дефицитите, причинени от намаляване на данъците. Те бяха доволни от последните при Джордж Буш-младши и Доналд Тръмп. По този начин, както отбелязва институтът „Брукингс": „През последните три десетилетия лимитът предизвика политически битки, по време на които някои законодатели използваха гласуването за тавана на дълга, за да се опитат да забавят ръста на федералните разходи“. Това се случи при Барак Обама през 2011 г. и при Джо Байдън през 2021 г., преди таванът на дълга да бъде вдигнат до 31,4 трилиона долара, където е сега. Необходимостта да се вдигне отново стана много спешна, защото федералното правителство може да остане без пари през юни.

Може ли да настъпи дефолт? Отговорът е „да“. Една от причините е, че партиите са много раздалечени. Предложенията на републиканците биха наложили 47-процентно съкращаване на общите реални невоенни, дискреционни разходи между 2024 г. и 2033 г. Това е огромно разминаване, дори ако настроенията се подобрят. Другата причина е, че ключовите участници може да почувстват, че им липсва стимул за компромис. Републиканците са много разногласни, някои имат изключително радикални възгледи и мнозина изглежда смятат, че дори икономическа катастрофа би навредила само на администрацията. Междувременно демократите може да почувстват, че отстъпването по отношение на разходите е твърде болезнено. В такива игри на „Кой ще мигне първи“ се случват катастрофи.

Някои се надяват, че това все още може да бъде управлявано, поне за известно време. Планът за 2011 г. можеше да включва поддържане на плащания на лихва и главница, но забавяне на тези към агенции, изпълнители, бенефициенти на социалното осигуряване и доставчици на Medicare (здравноосигурителната програма на САЩ – бел. прев.) По-радикалните предложения включват платинена монета от трилион долара или прибягване до 14-та поправка на американската конституция, която гласи: „Валидността на публичния дълг на Съединените щати, постановена от закона… не може да бъде поставяна под съмнение.“ С днешния Върховен съд човек трябва да се запита дали това все още е в сила.

Помислете за всички хора, институции и държави, които държат американски държавни ценни книжа (ДЦК) като най-сигурните и ликвидни активи в света. Дори кратко прекъсване на плащанията по тях може да бъде разрушително за доверието не само в държавните облигации, но и в на капиталовите пазари. Възможността за неизпълнение може да се пренебрегне като нереална. Но осъществяването и би било твърде реално.

Всъщност би било голям шок да се доверим на САЩ. Майкъл Стрейн от консервативния American Enterprise Institute твърди, че „Чуждите лидери и глобалните инвеститори съзират един изобличителен портрет, когато погледнат към Америка. В тази разбита система много избрани длъжностни лица не зачитат резултатите от президентските избори и позволяват политически и идеологически различия да пречат на изпълнението на финансовите задължения на правителството. Инвеститорите биха се замислили за насочването на капитал към американски субекти, и ролята на Америка като маяк на либералните ценности – включително свободните пазари – би била сериозно подкопана.“ Те просто биха заключили, че лудите са превзели лудницата.

Дори ако най-лошото бъде избегнато този път, повторенията на тази игра правят кумулативно по-вероятно катастрофата наистина да се случи. Глен Хабърд, бивш ръководител на Икономическия съвет на Буш, направи разумни предложения. Това, което е необходимо, е наистина дългосрочно решение, при което театърът около тавана на дълга се заменя с последователно дългосрочно бюджетиране. Настоящата траектория на американския дълг прави подобни предложения необходими.

Но срещу това е фактът, че усилията на демократически президенти, като Бил Клинтън и Обама, за намаляване на бъдещите дефицити просто позволиха на републиканците да съкратят данъците, когато се върнаха на власт. Като се има предвид това, ще има ли политическа воля да се поставят нуждите на страната над партийния интерес? Вината не е по равно - републиканците са много по-виновни. Те използват заплахата от фалит, за да постигнат съкращения на разходите и данъците, а не на дефицитите, за които не успяха да си осигурят решителни изборни победи.

В крайна сметка „Политиката, глупако“ (перифраза на прословутата реплика от кампанията на Клинтън за президент „Икономиката, глупако“ – бел. прев.) Единствената причина, поради която фалит е възможен, е дълбочината на несъгласието в страната и в Конгреса. Ако САЩ бяха по-малко разделени, таванът на дълга нямаше да има значение. Докато тези разделения продължават, ще остане и заплахата от фалит. Дори и да бъде постигнато временно споразумение, тя вероятно ще се върне скоро.