Принципът „Не питай, не казвай“ може да определи бъдещето на АІ

Имате ли някакви тайни, свързани с изкуствения интелект? Може би по-добрият въпрос е: би ли ви притеснило, ако най-интимните ви въпроси към чатботове бъдат споделени със семейството, колегите или шефовете ви?

Въпреки целия шум около него изкуственият интелект все още е стигма, пише колумнистката на Bloomberg Катрин Торбеки в материал. Въпреки растящите негативни реакции, които се трупат от известно време, новите предложения за създаване на центрове за данни карат местните общности да скачат „на нож“. Все по-малко готино е вече да признаеш, че си използвал компютърни системи, за да ти помогнат да твориш, да не говорим, че ще бъдеш съден много по-строго. А доверието в лидерите на големите технологични компании, често по основателни причини, е ужасно. Очернянето на АІ в интернет получава много повече аплодисменти, отколкото защитата му.

Така че може би не би трябвало да е изненадващо, че икономиката „не питай, не казвай“ сега изглежда движи следващата технологична революция. Това би трябвало да ни накара всички да се притесняваме какво се случва „зад закрити врата“.

Международно проучване на KPMG и Университета в Мелбърн от миналата година установи, че 57% от служителите в 47 държави признават, че са използвали АІ по непрозрачен начин, включително представяне на генерирано от машини съдържание като свое собствено или неразкриване кога са използвали технологията за изпълнение на работни задачи. (Същият доклад установи, че процентът на непрозрачност сред студентите се е увеличил до приблизително две трети.) Проучване от ноември миналата година в Япония, където рилагането на АІ остава сравнително ниско, установи, че 59% от младите професионалисти никога или почти никога не разкриват помощта от АІ при представяне на работата си.

Част от причината за тази секретност е, че дори бизнес лидерите да насърчават използването, изследванията показват, че то все още е изолирано на работното място. Повече американци сега говорят открито за използването на АІ с мениджъри и колеги, установи проучване от юни на Atlassian Corp., макар това да има определени последици. Дори когато самият резултат е идентичен, участниците са оценили хипотетичните си колеги, които са разкрили използването на АІ, като 10 пъти „по-мързеливи“ и са били с 24 процентни пункта по-малко склонни да ги препоръчат за проект с висока видимост. Нищо чудно, че служителите е малко вероятно да разкриват как използват технологията.

Това може би обяснява и една от продължаващите икономически загадки, свързани с АІ. Повишената производителност, която мениджърите не виждат в макро данните, може да се дължи на отделни служители, които нямат голям стимул да я разкриват.

Но тази култура на потайност може да създаде други рискове за бизнеса, независимо дали става въпрос за изтичане на данни към неодобрени инструменти или за липса на споделяне на знания между екипите. Очевидната първа стъпка е ясна и достъпна политика, която да уточнява кога може да се използва изкуствен интелект и кога това трябва да бъде оповестено. Мениджърите също трябва да насърчават своевременното споделяне на промптове, съвети и откритите разговори за експериментиране с технологията.

Има и други последици от технологичната промяна, разгръщаща се в сенките, които се простират далеч отвъд офиса. Попитайте приятели как използват чатботове, когато никой не ги гледа, и отговорите може да ви накарат да ахнете. Проект за дигитален архив, наречен „Какво казваме на изкуствения интелект“, вече събира анонимни признания чрез кутии, поставени в паркове, търговски центрове и дори технологични конференции в САЩ. Те предлагат поглед към все по-интимните начини, по които тази технология се използва. Някои хора използват изкуствен интелект, за да пишат честитки за рождените дни на роднини или да преписват домашни и да мамят в настолни игри за правопис. Други признават, че са влюбени в ChatGPT или гледат на приложението като на най-добър приятел. Те не са случаите на употреба, които преобладават при представянето на отчетите на компаниите.

АІ компаниите публикуват данни за това как хората използват техните продукти, но някои изследователи казват, че практиката е необходимо селективна. Фирмите, които се подготвят за големи публични предлагания или защитават огромни разходи, може да са по-стимулирани да подчертават повишаването на производителността и да имат по-малко причини да се спират на други приложения. Това оставя политиците с непълна картина за технологията, която бързо се разпространява до работните места, взаимоотношенията и личния живот на хората, включително този на децата. Регулаторите, които се надяват да не повтарят грешки от миналото, трябва да изискват по-голяма прозрачност от технологичните компании, за да позволят на външни изследователи да разберат как всъщност се използват техните продукти и какви ефекти имат.

Секретността разкрива и по-голям проблем за индустрията. Надеждите са, че в крайна сметка добавената стойност ще бъде по-силен фактор от срама от обръщането към услугите на АІ агенти. Това противоречие е особено ярко изразено сред младите хора. Младите хора в САЩ са най-склонни да смятат, че изкуственият интелект ще има отрицателен ефект върху обществото, но те са и групата, която казва, че използва чатботове най-много, според проучване на Pew през юни.

АІ революцията не става пред очите на всички; може би е твърде разпокъсана за това. Посланието, че тази технология може да остави всички без работа или в най-лошия случай да ни убие, е трудно да се отхвърли като параноя. Но това не спира хората да искат съвети за срещите си. Това може да ни каже повече за бъдещото въздействие на технологията върху обществото, отколкото поредното проучване за това колко минути спестява тя при изпълнение на задачи за кодиране.

Това, което хората не са склонни да признаят, е по-важно от това, което индустрията е готова да измери.