Обръща ли Европа гръб на иновациите?

През последните години фокусът на Европа падна върху Общия регламент относно защитата на данните (GDPR), Закона за цифровите пазари, Закона за цифровите услуги и Закона за изкуствения интелект. С тях Европа се записа като лидер в света на технологичната регулация, но изпусна възможността да насърчи иновациите.

„За мен регулациите трябва да са като киберсигурността – възможно най-ниски, но и възможно най-високи“, коментира Ана Паула Нишио, директор на подразделението за дигитална трансформация и изкуствен интелект към Дирекция за техническо сътрудничество и устойчиво индустриално развитие към UNIDO.

Според Хорст Хайц, председател на SME Connect Steering Committee, Старият континент трябва да бъде внимателен по отношение на технологии като изкуствения интелект, но вторачвайки се в регулациите, изпуска възможността да види какви шансове пропуска. Той смята, че Европа „прекалява“ с регулациите в опит да се пази от различни заплахи.

Хайц е на мнение, че Европа не си задава правилните въпроси.

„Преди да кажем, че 50% от малките и средните предприятия нямат уебсайт, трябва да си дадем сметка, че въпросът ни е грешен“, коментира той. „Не всяко предприятие се нуждае от уебсайт. Важно е да знаем от каква дигитализация се нуждае всеки“.

По думите на Хайц Европа има сериозен проблем и той е на бюрократично ниво.

„Как малките и средните компании ще се дигитализират, ако публичната администрация продължава да е аналогова“, пита той. „Когато трябва да предоставяш всичко аналгово, разбира се, че няма да искаш да се дигитализираш“.

Затваряйки се в омагьосания кръг на твърде много регулации и слабо напредваща дигитализация в публичния сектор, Европа се задъхва и не разполага с технологичните лидери, които са ѝ нужни.

„Последната голяма европейска компания се появи през 1972 г. в лицето на SAP”, припомня Хайц, допълвайки, че малките и средни компании се нуждаят от екосистеми, в които лидерите да дърпат останалите напред, да обучават и да учат своите партньори.

Заплахата от дигиталното разделение

На фона на всичко това светът става все по-силно дигитално разделен.

„На глобално ниво глобалното разделение се увеличава. Ако продължим да не му обръщаме внимание, то само ще се влошава. Има доста дълъг списък с изоставащи страни и това включва някои от източноевропейските държави“, коментира Ана Паула Нишио.

По думите ѝ за Европа проблемът е съществен, защото тя не се развива достатъчно бързо, колкото други региони.

„Не трябва да подхождаме противопоставяйки иновациите на регулациите. Те трябва да вървят ръка за ръка“, посочи Гуарав Трипати, главен технологичен директор на Partev NV.

Но заровила глава в регулациите и развяваща знамето на лидер в тази област, Европа рискува да загуби още повече позиции като иноватор и да попадне в списъка на дигитално изоставащите региони.

Може би Хайц е прав. Крайно време е Европа да започне да си задава правилните въпроси.